КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Злината затова е – да боли!
Скръбта в сърцето – да я претърпява!
Летят от мрака хиляди стрели,
когато си посочен за разправа.

Въвлечен в неизбежната война
понасяш тих получените рани,
а Кръстът е Свещен, като цена,
с която Вяра лоното си брани.

От болката разбираш, че си жив,
а твоят враг брои щети несметни.
И някога, в победата щастлив,
ще си припомняш мъките Заветни.

Там няма радостта да е медал,
но тиха и заслужена утеха,
че своя Бог за миг не си продал,
когато куп търговци те проклеха.

Злината затова е – да боли,
но даже тя скръбта си заслужава,
защото с твърдост ще те закали
за изгрева на бъдещата Слава.

И ти, от дълги битки ветеран,
ще чуеш думи в истинска награда:
За Свята Правда беше поруган,
и тя с Венец маслинен ти се пада…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Е, мили приятели! Дойде отмъщението от търговския дух на дявола след като публикувах в блога си трите книги против търговците в Храма! Някакъв анонимен търговец е пуснал за продажба моя твърде Свята и изобличителна книга за 12 евро и 50 цента във сайта „Книжен пазар“, при все, че на гърба на книгата пише, че е Дар от Исус! Направих моментна снимка на неговата оферта, която е откровена кражба и гнусно беззаконие пред Святия и Благодатен Бог!
Почувствах сърцето си наранено с остър и жесток нож, защото името ми стои под гнусна търговска оферта. Аз ще оставя на моя Спасител и Вечен Съдия да отсъди за това беззаконие, а всички вас моля да ме подкрепите в молитва към Бога, за да се спре това гнусно очерняне на името ми като търговец, защото аз никога не съм продал нищо Божие! Тази нощ не можах да спя от сърдечна скръб и успях само да напиша стиха по-долу против крадеца на моя Дар и поругателя на сърцето ми! Поставям и линк към сайта, от който претърпях води на поругание:
https://knizhen-pazar.net/products/books/3241909-tamniyat-panteon-na-dyavola

КЪМ КРАДЕЦА НА МОЯ ДАР!

Що за мерзост си сторил, човече!
Анонимен и с алчност обзет.
Кой със тъмния дух те завлече
да крадеш от пророк и поет?

Кой сърцето ти с мерзост поквари
да поставяш на Дара цена,
и с духа на пълзящите твари
да натрупаш жестока вина?

Аз горчивата скръб ще изпия,
че в сърцето ми нож си забил,
но над мен те е виждал Месия
и пред Него ти явен си бил…

Твоят грях до Съда ще се пази
и на Господ ответ ще дадеш,
а на теб участта ти е тази –
да останеш в душата си леш.

Никой Вечния Бог не обира!
Никой Святия Дух не краде!
Зло си сторил! А Злото напира
и до края съдбата яде…

Мерзостта ще ти бъде солена
с този черен и дяволски квас.
А покварата – хищна хиена
ще те дъвче до сетния час.

Всяка кражба до пъкъла стига,
даже днес да се считаш за прав…
Щом продал си дарената книга
утре чакай присъда и Гняв!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Във мъдрата природа на нещата,
която битието им твори,
дълбока се оформя нищетата
на хората със многото пари.

Сърцата им от вакуум космичен
пребъдват във студена празнота,
и думата възвишена „обичам“
е всичката им грижа за плътта.

А тя, уви, съвсем не се насища
и бясна в суетата си търчи,
че този свят е пълен със огнища
за лесно съблазнените очи.

С офертите за яхти и за вили.
С реклами за круизи и коли.
Със снимки на ухилени дебили,
които от скръбта не ги боли.

Пързалят се във хлъзгавия улей
на бързия поклон пред Сатана,
не знаещи и никога не чули,
че щастието има си цена…

Пристига съдбоносната им дата,
когато всичко плаща се накуп,
а мъдрата природа на нещата
душа отделя от безжизнен труп.

И както черна дупката завлича
у себе си случайните звезди,
така човек, щом мрака си обича,
за цяла вечност ще го наследи.

А тази сляпа участ се повтаря
от времето библейско на Адам,
и който от богатството прегаря
с присъдата си винаги е там…

С един последен вопъл на душата
да страда, да ридае, да гори
от мъдрата природа на нещата,
която сетнината му твори…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не пълня с пръст конгресна зала
и нямам праведен костюм.
Душата си запазих бяла
от всеки Вавилонски шум.

Без гръмка слава пред амвони.
Без титла и авторитет.
Без бизнесмени с милиони,
седящи все на първи ред.

Без лъскава кола с охрана.
Без тлъст църковен хонорар.
Без светска почит и покана
в палатите на земен цар.

Без договор за нова книга.
Без подпис и без автограф.
Без всяка блазнеща верига
в духа на гнусния Исав.

Без нищо скверно, от което
духът ми ще погине в ров,
и би изгубило сърцето
Лъча на Примера Христов.

Оставам камък с ласки груби.
Плътта от него все боли.
И няма как да ме възлюби,
защото бездна ни дели.

Че тя живее „със“, когато
духът ми отстоява „без“…
А всичко Истинско и Свято
е моят твърд противовес.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Като в някакво тежко мъртвило
моят извор все още шурти.
Всичко пръстно в греха се е скрило
зад залостени тъмни врати.

Нямат среща различни посоки,
нито допир с протегната длан.
Сам със своите мисли високи
си остава небесният блян.

Опустява светът, опустява…
И скръбта е горчива на вкус.
Който иска любов да раздава
се усеща сред сенките пуст.

Ако връх съм докоснал със вяра
в долината гнети ме отпор.
Чиста Правда се блъска с поквара.
Свободата – с греховен затвор.

За слепеца дъгата е сива.
Глух не чува как песен звучи.
Моят извор във дар се излива,
а потопът с присъди бучи.

Битието трещи земетръсно,
а тълпите се давят от лъст.
Подраних, но е времето късно…
Само Миг ми остана… За Кръст!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Вечността зад завеса е скрита
от човешките тленни очи.
В нея има затвор за бандита
и за клетника – светли лъчи.

Тя след края е ново начало.
За духа – съдбоносният скок.
Битие – между черно и бяло.
Сетнина – между дявол и Бог.

Кой и как се подготвя за нея
е на всекиго избор и път.
Между Божия Син и злодея
разделен се намира светът.

Къса линия има съдбата
пред Небесния Вечен Живот,
но тварта не умее да смята
и залага на пръстния род.

От Адамова глина до Камък
се заплаща висока цена –
Свята Жертва с Христовия Пламък
на човека, роден в Светлина.

В Канарата да бъдеш привлечен
и останеш за Правдата твърд –
чак тогава за Вечност си Вечен,
победил неизбежната смърт…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Старостта и при мен ще похлопа.
Белокоса, с болежки и скръб.
Ще изтръгне в душата ми вопъл
и ще бъде в постелята ръб.

Ще ми стане привременна сянка.
Ще е съдник и памет без страст.
Ще е дъх на самотна седянка.
Ще е моето сбръчкано аз.

Неизбежна у мен ще царува
без корона и славен престол.
В радостта ми напук ще тъгува
и в мира ми ще носи разкол.

Пряко сили ще бъда със нея.
Ще си казвам, че още съм млад.
И ще искам дори да копнея
под лъчите на чист звездопад.

Ще ми бъде тя спътник до време.
До последната Свята врата.
Сбогом с нея духът ще си вземе,
както вятърът с жълти листа.

И когато премина оттатък,
тя отсам ще остане. Без мен.
Като някакъв сив отпечатък
от живота, предаден на тлен.

Като пън, който съхне от корен
да остане завинаги сух…
Слава Богу! Ще литна нагоре!
Че човекът в небето е дух!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)