КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ ЗА ВАС

Алчният духа си не насища
и не казва „стига“ в своя глад.
Тъмна страст сърцето му разнищва
и пришпорва с яростен диктат.

Времето му днес е да върлува
и души да граби с вълчи бяс.
Като зъл балон да се надува,
помпайки огромното си „аз“.

В пътищата си да ходи криви
и да си намира врагове.
С прилепи и ястреби грабливи
лепкавият мрак да го кълве.

С армия от мутри и биячи
да си пази тлъстия корем.
Тежките си куфари да влачи
някъде по земния Едем.

Яхти и коли да си купува
със поръчки в лъскав каталог,
без дори да знае колко струва
капчица от Милостта на Бог.

Хули като гейзер да изрича
и презира всяка доброта.
Винаги парите да обича
и през тях да гледа на света.

Страшна е присъдата му. Ясна.
Като плевел ще се повали.
Болестта му черна и опасна
земен лек не ще я изцели.

С нея всеки грях му е оловен
и с ужасна сила му тежи.
Да потъне, от злини виновен,
без да може да се издължи…

Като червей в огън да се мята
в края на доволната си плът…
Вечен е оттатък Съдията!
Вечни са присъдите отвъд!

И на злия пъкъл пред вратите
има надпис огнен и зловещ:
Трупаш ли с нечестие парите,
тук при мрака ще се озовеш…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Линее сиромахът. Нищ е.
В света не случва на блага.
Мечти не никнат на бунище
и няма в сивото дъга.

С едното вретище си крета
през поруганите лета
и търси за душата клета
една Спасителна Врата.

Въздиша в скръб и изнемога
от много кризи изтънял,
а горе, в Царството на Бога,
събран е Вечният му дял.

Линее сиромахът. Нищ е.
Боде сърцето му ръжен.
Но има лумнало огнище,
което прави го блажен.

С едната Вяра да устиска
скръбта на тежкия хомот
и користи да не поиска
от потъмнелия живот.

Светът от зло ще го пресити.
Неправдата ще го гнети
с омразни погледи присвити
или заключени врати.

Линее сиромахът. Нищ е.
Предмет на хула, жлъч и смях.
Но горе, в бъдното го вижте
отритнатия сиромах…

Съдбата е правдиво сито,
за всеки писана от Бог.
Но тя се случва някак скрито
и винаги си има срок.

А долу, в адовата бездна,
крещи кръвникът: „Боже, ах!
В света върни ме да излезна
и дай ми скръб на сиромах…“

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Събирай съкровища в горния свят.
Не искай във друго успеха.
Когато в Исуса си вече богат
това е най-свята утеха.

Тя нека ти бъде от бури заслон
и радост в духа ти да влива.
Маслина, родена на Божия клон,
е само за Господ щастлива.

Към Бога политат Заветни слова
и обич, и жертви, и семе…
Събрано пред Трона е всичко това
и няма крадец да го вземе.

Очи не извръщай към долния свят.
Кошмарът от него ще свърши.
А клонът маслинен, от благост богат,
не ще се от кризи прекърши.

Във него се вливат потоци води
и ражда се Плод за прослава.
В Давидова Вяра жив псалом бъди,
че той във Духа преуспява.

С мечтите докосвай Небесният Град.
Сложи си най-бялата дреха.
И нека без мяра трепти Благодат
и носи ти Свята утеха.

Небе и земя ще преминат със трус,
но верният смисъл един е:
Каквото събрал си при Господ Исус
довека не ще да премине!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Човекът е образ на своя поклон
и в него съдбата си врича.
Могъщият Господ на Хълма Сион
духът ми избра да обича.

Той горе царува, аз долу горя
и свързва ни Вярата Свята.
За Него живея. За Него творя.
За Него съм тук на земята.

Трикракото столче ми стига за трон
и къшея хляб за наслада.
Човекът е образ на своя поклон,
готов да го тачи и страда.

Не бих се облякъл със лъскав костюм.
Презирам изискани фрази.
Но в пепел и вретище имам наум,
че Господ чедата Си пази.

Не търся пощада от горд Вавилон
и достъп до светски амвони.
Човекът е образ на своя поклон,
дори прикован от пирони.

Горчивата чаша ми става Завет,
а хулите – признак за Слава.
И даже презряната гъба с оцет
духът ми докрай заслужава.

Не ще да отроня въздишка и стон
за всичко, което ме губи…
Човекът е образ на своя поклон,
когато съдбовно се влюби.

И тази е моята вечна любов
във свят под небесна присъда –
да бъда поклонник, довека Христов,
и Божий приятел да бъда…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Пътеката с Правда е винаги стръмна.
Изпитва в сърцето Заветни слова.
Надежда си имам с Исус да осъмна
и в новия ден да повдигна глава.

Не съм си изрекъл последната дума.
Не съм си написал прощалния стих.
Духът ми не ще се от битки оклюма,
дори да е тъжен и всякога тих.

Следата е всичко, което си струва,
родена от Пример чрезмерно голям.
И само във памет творецът векува,
напълнил творбите си с вяра и плам.

А кой ще ме помни и кой ще почита
надявам се Господ това да реши.
Остава съдбата ми всякога скрита,
дори да докосва сърца и души.

Светът ще остане затвор и мъртвило
и стига ми в него да ходя с фенер.
А всичко, което на дух ми е мило,
ще галя със думите в моя тефтер.

Да тръгнат малцина по тази пътека,
която Спасителят в мен начерта.
И нека ги има в живота ми… Нека!
До всичките трудни и бъдни лета!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Светът безбожен ров остава.
Не ще го съвест покори.
Беснее всичката му плява
за власт и кървави пари.

Царува гнусната съблазън.
Протяга мръсни пипала.
И всеки в нея е белязан
да бъде червей без скала.

А Вярата от пръст е скрита
и губи в земното следи.
Плътта в тресавища се скита
и грях я трови и цеди.

Къде си, Истино едничка?
Без теб сърцето най боли.
Летиш високо като птичка
над прах, вихрушки и мъгли.

И който в себе си те има
не ще го този свят гнети,
защото с Вярата незрима
и той в Небето ще лети.

Ръка прободена те слави
и Кръст понесен те крепи.
Потоп лъжите ще издави,
но няма теб да потопи.

Защото свише си родена
със Огън от Небесна твърд,
и щом изпълваш ме, свещена,
не ще довека вкуся смърт.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Всеки дух има своя предел.
Моят също и аз ще позная.
Нека всичко, което съм взел,
се окаже нищожно накрая.

Никой извор назад не тече,
но водите си даром разлива.
И каквото сърцето влече,
все към него и то ще отива.

Всяка загуба, тъжна на вкус,
в сетнината до мед се услажда,
и когато вървя след Исус
добротата със скърби се ражда.

Че това ми е личният код –
до предел моят дух да раздава.
И разпънат – да ражда Живот,
и в позор – да се къпе от слава.

Все едно е дали съм честит
или гълтам горчива отвара.
Ако Вярата нямам за щит,
то ще имам ли прицел на Вяра?

Всеки дух има своя предел
и след Кръста при Бог се прибира.
А с крила – от врабче до орел –
нека верният полет не спира.

Нека изворът още е жив
да пои всяка суша пустинна.
И тогава, доволно щастлив,
при Отеца си тих да премина…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)