КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Всеки дух има своя предел.
Моят също и аз ще позная.
Нека всичко, което съм взел,
се окаже нищожно накрая.

Никой извор назад не тече,
но водите си даром разлива.
И каквото сърцето влече,
все към него и то ще отива.

Всяка загуба, тъжна на вкус,
в сетнината до мед се услажда,
и когато вървя след Исус
добротата със скърби се ражда.

Че това ми е личният код –
до предел моят дух да раздава.
И разпънат – да ражда Живот,
и в позор – да се къпе от слава.

Все едно е дали съм честит
или гълтам горчива отвара.
Ако Вярата нямам за щит,
то ще имам ли прицел на Вяра?

Всеки дух има своя предел
и след Кръста при Бог се прибира.
А с крила – от врабче до орел –
нека верният полет не спира.

Нека изворът още е жив
да пои всяка суша пустинна.
И тогава, доволно щастлив,
при Отеца си тих да премина…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Защо ли Мечът днес е потъмнял
и няма кой със Дух да го излъска?
Езикът ни погубва се без жал
и Словото в безплодие се пръска.

Чуждици, като хапещи мухи,
нападат памет, клетви и светини.
А хлябът е изронен до трохи
и евтин пир за кучета и свини.

Жадуваните светли бъднини
отдавна от безродие тъмнеят.
В подмолното на своите злини
царува сред езичници злодеят.

И остър сърп не спира да сече
и жъне най-последната си жетва.
А няма кой в Завет да изтъче
копнеж и зов, Разпятие и Жертва.

Защо ли Мечът днес е потъмнял?
В дъха от Бога, българи, се взрете!
Че Господ Святи думи ни е дал
за Щит срещу духа на враговете!

И азбука, която днес зове,
навеки род със Вяра да я пази!
Не ще я нивга гарван изкълве
защото, Свята, Правдата е тази…

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Молитвата си тиха ще възлея,
тъй както ручей бликва от скала.
О, Господи! Яви ми Галилея
и ангелите с белите крила!

И нека да Те виждам там възнесен –
надежда и мечта събрал в лъчи.
И без да питам в този миг къде Си –
сълзи да пълнят моите очи.

Не вярвам, че Си в космоса далечен.
В мен има радост, щом Те призова.
Въздъхнато измолен, и изречен,
духа ми пълниш с Твоите слова.

И аз Те следвам с вяра, като птица,
помазала крилата си с Елей,
да бъда Твоя, Божия зеница…
Отвъд звездите – сродник Галилей…

Стефан Главчев
(Коленича пред Тебе)

Не бой се, малко стадо!
Исус ти е овчар!
Заветът Му е младост!
Спасението – Дар!

Дори от зло земята
до днес да се тресе,
високо в Светлината
сам Господ те пасе.

Не бой се, малко стадо!
С надежда оцелей!
За Истината страдай!
За Правдата живей!

Светът сега те мрази,
но Вяра те държи!
И Святият те пази
от примки и лъжи!

Не бой се, малко стадо!
Виж Славата отвъд!
И Вечната Награда
след стръмния ти път.

Небето ще отвори
сияйната Врата,
и ти ще бъдеш горе,
спасено от Христа!

Не бой се малко стадо!
Остана само Миг!
С една пречиста радост
да зърнеш светъл Лик!

Любов ще те пресели
в блажения подслон
сред Святите предели
на чудния Сион…

Стефан Главчев
(Коленича пред Тебе)

С една и съща съпротива
съдбата ми ще продължи –
светът със скръб ще ме убива,
плътта от немощ ще тежи.
Народ, завличан в тъмни страсти,
не ще светилник и маяк.
Готов е той да каже „здрасти“
на най-ужасния си враг.

Не ще го жертвата откупи,
дори разпъната на Кръст.
Когато Вярата се счупи –
запълва счупеното пръст.
Иди в такава пръст тогава
да сееш Святи семена,
а всяко зло да поругава
Заветната ти Светлина.

Не съм реклама на витрина.
Не съм за шоуто плакат.
Един живот за Бог премина –
потискан, мачкан, до откат…
Прибрах се горе, в самотата.
Потънах долу – тих, смирен.
И в миг запитах се в душата
защо на всички бях дарен.

Че Дарът с чудната си Сила
спасява, щом откликне в Дар,
а няма жетва, изкласила
за Вечния ми Господар…
Но Той със Правда ще отсъди
над всички думи и дела.
Злините в ада ще пропъди.
Доброто ще дари с крила.

Към свършек времето отива,
защото мрак го развали.
С една и съща съпротива
от тръни, гвоздеи, стрели…
Дай Боже да остана Верен
и малкото да ме теши,
догдето Кръстът изнамери
с духа ми кротките души…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Исус Живота ти дарява!
Върви със Кръста Му! Блести!
Въздигай Неговата Слава
и Примера Му възвести!

С молитва искрена към Бога
плати високата цена!
Бъди сред хладината Огън!
Бъди във мрака Светлина!

Духа си дай Му – да слугува!
Сърце в Завета Му смири!
И Той във тебе ще векува
и Себе Си ще ти дари!

Че чудо е Любов такава
Отец в духа ти да възлей!
Исус Живота ти дарява!
Вземи го с Вяра! И живей!

Стефан Главчев
(Коленича пред Тебе)

На Свята Правда летвата висока
светът със скок не ще я покори.
За него всяка истина е стока,
която се купува със пари.

Голгота той не може да хареса.
До мъст презира Дар и Благодат.
И винаги си търси интереса
в услуга на губителния ад.

Обречен в сетнината си, пирува.
Пожарите подклажда с дива мъст.
И сам не знае колко ще му струва
отровената от змията пръст.

Избира брак под тъмното венчило
на звяр, от който цял е обладан,
и мрази всяко Божие светило,
родено от водите на Йордан.

В безчестие присъдите си трупа.
Не спира на измама да вони.
И слага сам на шията си клупа
от своите извършени злини.

В тестото на лукавия замесен
завинаги обрича се на мрак,
предаден на загниване и плесен
и гнусен, като дъх на амоняк.

В решетките на минало зловещо
ще бъде вързан, съден и проклет.
И с вик от наказание горещо
ще иска капка Милост без ответ.

Това му е трагедията цяла,
поуката за вечни векове:
Реакция да имаш закъсняла,
когато Бог към Правда те зове…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)