КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Исус Живота ти дарява!
Върви със Кръста Му! Блести!
Въздигай Неговата Слава
и Примера Му възвести!

С молитва искрена към Бога
плати високата цена!
Бъди сред хладината Огън!
Бъди във мрака Светлина!

Духа си дай Му – да слугува!
Сърце в Завета Му смири!
И Той във тебе ще векува
и Себе Си ще ти дари!

Че чудо е Любов такава
Отец в духа ти да възлей!
Исус Живота ти дарява!
Вземи го с Вяра! И живей!

Стефан Главчев
(Коленича пред Тебе)

На Свята Правда летвата висока
светът със скок не ще я покори.
За него всяка истина е стока,
която се купува със пари.

Голгота той не може да хареса.
До мъст презира Дар и Благодат.
И винаги си търси интереса
в услуга на губителния ад.

Обречен в сетнината си, пирува.
Пожарите подклажда с дива мъст.
И сам не знае колко ще му струва
отровената от змията пръст.

Избира брак под тъмното венчило
на звяр, от който цял е обладан,
и мрази всяко Божие светило,
родено от водите на Йордан.

В безчестие присъдите си трупа.
Не спира на измама да вони.
И слага сам на шията си клупа
от своите извършени злини.

В тестото на лукавия замесен
завинаги обрича се на мрак,
предаден на загниване и плесен
и гнусен, като дъх на амоняк.

В решетките на минало зловещо
ще бъде вързан, съден и проклет.
И с вик от наказание горещо
ще иска капка Милост без ответ.

Това му е трагедията цяла,
поуката за вечни векове:
Реакция да имаш закъсняла,
когато Бог към Правда те зове…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)

Злината затова е – да боли!
Скръбта в сърцето – да я претърпява!
Летят от мрака хиляди стрели,
когато си посочен за разправа.

Въвлечен в неизбежната война
понасяш тих получените рани,
а Кръстът е Свещен, като цена,
с която Вяра лоното си брани.

От болката разбираш, че си жив,
а твоят враг брои щети несметни.
И някога, в победата щастлив,
ще си припомняш мъките Заветни.

Там няма радостта да е медал,
но тиха и заслужена утеха,
че своя Бог за миг не си продал,
когато куп търговци те проклеха.

Злината затова е – да боли,
но даже тя скръбта си заслужава,
защото с твърдост ще те закали
за изгрева на бъдещата Слава.

И ти, от дълги битки ветеран,
ще чуеш думи в истинска награда:
За Свята Правда беше поруган,
и тя с Венец маслинен ти се пада…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Е, мили приятели! Дойде отмъщението от търговския дух на дявола след като публикувах в блога си трите книги против търговците в Храма! Някакъв анонимен търговец е пуснал за продажба моя твърде Свята и изобличителна книга за 12 евро и 50 цента във сайта „Книжен пазар“, при все, че на гърба на книгата пише, че е Дар от Исус! Направих моментна снимка на неговата оферта, която е откровена кражба и гнусно беззаконие пред Святия и Благодатен Бог!
Почувствах сърцето си наранено с остър и жесток нож, защото името ми стои под гнусна търговска оферта. Аз ще оставя на моя Спасител и Вечен Съдия да отсъди за това беззаконие, а всички вас моля да ме подкрепите в молитва към Бога, за да се спре това гнусно очерняне на името ми като търговец, защото аз никога не съм продал нищо Божие! Тази нощ не можах да спя от сърдечна скръб и успях само да напиша стиха по-долу против крадеца на моя Дар и поругателя на сърцето ми! Поставям и линк към сайта, от който претърпях води на поругание:
https://knizhen-pazar.net/products/books/3241909-tamniyat-panteon-na-dyavola

КЪМ КРАДЕЦА НА МОЯ ДАР!

Що за мерзост си сторил, човече!
Анонимен и с алчност обзет.
Кой със тъмния дух те завлече
да крадеш от пророк и поет?

Кой сърцето ти с мерзост поквари
да поставяш на Дара цена,
и с духа на пълзящите твари
да натрупаш жестока вина?

Аз горчивата скръб ще изпия,
че в сърцето ми нож си забил,
но над мен те е виждал Месия
и пред Него ти явен си бил…

Твоят грях до Съда ще се пази
и на Господ ответ ще дадеш,
а на теб участта ти е тази –
да останеш в душата си леш.

Никой Вечния Бог не обира!
Никой Святия Дух не краде!
Зло си сторил! А Злото напира
и до края съдбата яде…

Мерзостта ще ти бъде солена
с този черен и дяволски квас.
А покварата – хищна хиена
ще те дъвче до сетния час.

Всяка кражба до пъкъла стига,
даже днес да се считаш за прав…
Щом продал си дарената книга
утре чакай присъда и Гняв!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Във мъдрата природа на нещата,
която битието им твори,
дълбока се оформя нищетата
на хората със многото пари.

Сърцата им от вакуум космичен
пребъдват във студена празнота,
и думата възвишена „обичам“
е всичката им грижа за плътта.

А тя, уви, съвсем не се насища
и бясна в суетата си търчи,
че този свят е пълен със огнища
за лесно съблазнените очи.

С офертите за яхти и за вили.
С реклами за круизи и коли.
Със снимки на ухилени дебили,
които от скръбта не ги боли.

Пързалят се във хлъзгавия улей
на бързия поклон пред Сатана,
не знаещи и никога не чули,
че щастието има си цена…

Пристига съдбоносната им дата,
когато всичко плаща се накуп,
а мъдрата природа на нещата
душа отделя от безжизнен труп.

И както черна дупката завлича
у себе си случайните звезди,
така човек, щом мрака си обича,
за цяла вечност ще го наследи.

А тази сляпа участ се повтаря
от времето библейско на Адам,
и който от богатството прегаря
с присъдата си винаги е там…

С един последен вопъл на душата
да страда, да ридае, да гори
от мъдрата природа на нещата,
която сетнината му твори…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Не пълня с пръст конгресна зала
и нямам праведен костюм.
Душата си запазих бяла
от всеки Вавилонски шум.

Без гръмка слава пред амвони.
Без титла и авторитет.
Без бизнесмени с милиони,
седящи все на първи ред.

Без лъскава кола с охрана.
Без тлъст църковен хонорар.
Без светска почит и покана
в палатите на земен цар.

Без договор за нова книга.
Без подпис и без автограф.
Без всяка блазнеща верига
в духа на гнусния Исав.

Без нищо скверно, от което
духът ми ще погине в ров,
и би изгубило сърцето
Лъча на Примера Христов.

Оставам камък с ласки груби.
Плътта от него все боли.
И няма как да ме възлюби,
защото бездна ни дели.

Че тя живее „със“, когато
духът ми отстоява „без“…
А всичко Истинско и Свято
е моят твърд противовес.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Като в някакво тежко мъртвило
моят извор все още шурти.
Всичко пръстно в греха се е скрило
зад залостени тъмни врати.

Нямат среща различни посоки,
нито допир с протегната длан.
Сам със своите мисли високи
си остава небесният блян.

Опустява светът, опустява…
И скръбта е горчива на вкус.
Който иска любов да раздава
се усеща сред сенките пуст.

Ако връх съм докоснал със вяра
в долината гнети ме отпор.
Чиста Правда се блъска с поквара.
Свободата – с греховен затвор.

За слепеца дъгата е сива.
Глух не чува как песен звучи.
Моят извор във дар се излива,
а потопът с присъди бучи.

Битието трещи земетръсно,
а тълпите се давят от лъст.
Подраних, но е времето късно…
Само Миг ми остана… За Кръст!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)