КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Светът към неизбежната разруха
във бясно темпо с дявола търчи.
Отдавна съвестта му стана куха
и слепи помрачените очи.

Под всички захаросани модели
е пълно със зловоние и смрад.
И жертвите, лъжата не видели,
се радват на прощалния парад.

Диктуват бъднините психопати
и следват демоничния си код.
А примери отдавна няма Святи
за скотовете, впримчени в хомот.

Голямото с измама засенява
и скъпото привлича и лъсти.
Прегазено е тихото със врява
и кротост под ботуша не блести.

В една безумна, дива надпревара
короните домогват зверове,
та в образ и подобие на Звяра
Агнеца всеки див да прикове.

Останали са тук и там малцина,
изпитани от Вечния до смърт,
да помнят, че Небето е родина,
а земното – предадено на кърт.

Не ще ги този свят дари с утеха.
Трибуна няма хич да им даде.
Те нищичко за користи не взеха
от онзи, който лъже и краде.

Но даже сред тъмница от невяра
един от тях да би останал сам,
в сърцето си ще сътвори Олтара,
и пак на Господ светъл ще е Храм.

А този свят, обречен на развала,
подобно мръсен сняг ще се стопи.
Не страдай, душо, истинска и бяла,
но своя кръст за Бога претърпи…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(поетичен отзвук от досиетата Епстийн)

Не превръщай греха във верига!
Не разчитай на гъстия мрак!
Всяко минало грешника стига
да му стане последният враг.

Всяка мерзост от Правдата бяга
и се крие, подобна на плъх.
Нечестивият в Злото залага
и жадува успехи и връх.

Всичко тайно наяве излиза
и сърцето е в тъмен капан,
а започва ужасната криза
със това, че духът е приспан.

И че идва денят за разплата,
а присъдата страшно тежи –
да мълчиш, а пред теб Съдията
да разнищва укрити лъжи.

Колко изроди тъмният пъкъл
от света досега е прибрал?
Никой грешник не се е измъкнал
и греха си пред Бог оправдал…

Само Святата Кръв те спасява,
тук и днес, а не утре отвъд,
но се бориш със тръни и плява
на Спасителя в стръмният Път.

Той душата ти в Правда въздига
и крепи я с Духа Си могъщ…
Не превръщай греха във верига,
но ръката Му всякога дръж!

Че светът на съдби се разделя
между Правда и гибелен мор –
на Небето във Свята постеля
или в тъмния огнен затвор…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Далеч от Светлината в Храма
с пределна мъка, плач и рев,
в едната Кесарева драма
издъхва българският лев.
Че Господ скоро се завръща
не виждат плътските очи.
Да има лев във всяка къща
по-родно някак си звучи…

А скръбните души се лутат
и нямат отговор съвсем
каква е ценната валута
с която плаща се в Едем…
Дали е евро, долар, лира
или китайският юан?
Какви парички си събира
светецът, с Благодат огрян?

Тъжи народецът, въздиша,
а Кесар кожите дере,
и беден в сивата си ниша
не ще това да разбере,
че идва ден и час, когато
Гневът богатства ще гори,
защото Чистото и Свято
не се купува със пари.

Спасителят не иска много,
но живи Своите Слова.
„Отдайте Божието Богу
и Правда ще ви е това!
Сърцето Кесар не купува
и няма съвестта кантар…
А Вярата пари не струва,
защото е от Бога Дар…“

Изчезват вехтите хартишки.
Излизат нови от печат.
А левчетата са въздишки
по грешния изгубен свят.
Но аз те моля, силно племе,
нагоре поглед въздигни…
Че Господ идва, за да вземе
души във Свойте висини.

И не банкноти и монети,
но Вяра в себе си задръж,
та в Кръста носен да засвети
Заветът на Възлюбен Мъж.
Търси Небесната награда
и в Примера Му виж следа,
че Той с Кръвта Си те изстрада
и Свят пред Бог те оправда.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Претърпи още мъничко, брат!
Още седмица, месец, година…
Няма време, течащо назад,
а пък многото вече премина.

Всяко сбъдване има цена
и се плаща със нужната вяра,
но стои против него стена
с грехове, суета и поквара.

Претърпи още мъничко, брат!
Мир в сърцето ти нека да има.
Идва онзи прекрасен обрат
с Вечността, за очите незрима.

Ще пожънеш, каквото си сял
и богатства ще имаш нетленни.
Всички дни, що на Господ си дал,
ще се върнат и бъдат безценни.

Претърпи още мъничко, брат!
Диамантът под натиск се ражда.
Във Завета на Господа Свят
всеки огън възкръсва от сажда.

Затова те заричам! Гори!
Нека твоят копнеж не престава,
и Исус вътре в теб възцари
радостта в предстоящата Слава.

Претърпи още мъничко, брат
във съдбата, от скърби нелека…
Виж! Отгоре роси Благодат!
И със нея блажен си довека!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

(слово за дълбок размисъл върху
сегашното разорение на света)

Когато злият плевел се полива
и мерзост постоянно го тори,
дори и прекопаваната нива
обречена е в мрак да се мори.

Тя в жетвата на Злото ще приключи
и сърпът от врага ще е превзет,
а онзи, който уж от Бога учи,
измамата ще счита за завет…

Надеждата ще съхне запустяла
и Вярата съвсем ще се вгорчи.
Къде си, Правдо, истинска и бяла?
Изчезна от сънливите очи…

Врагът дойде, когато всички спяха.
Пося лъжливи, скверни семена.
И бурените скоро изпълзяха,
а репеите взеха преднина…

И как да би се върнал там Сеячът,
та Слово да посее с Благодат,
видял, че с малодушие се влачат
житата след езическия свят?

Претъпкани са земните хамбари
от техните мухлясали зрънца.
Там тръните им стават господари,
а светските им идоли – слънца…

Земята в беззакония изстива
и кълнове Небето не твори,
когато злият плевел се полива
и мерзост постоянно го тори…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Проклетата гордост не знае умора
и бързо убива великите хора,
защото чрез нея, на ангел предрешен,
внушава им дяволът път безпогрешен.

И както паунът, крила щом разпери,
събира хвалбите на куп лицемери,
така горделивият себе си слави
каквото да каже или да направи.

И нарцисът също е с външност красива,
но силна да мами, дори да убива.
А ето, че властник с осанка такава
света арогантен боде и смущава.

Разваля съюзи, събаря подпори.
За цар на земята единствен се бори.
Желае възхита, богатство, корона
и всички народи покорни пред трона.

Балонът, когато докрай се надува,
дори пред карфицата нищо не струва.
Понеже от острото сам ще се пръсне,
а няма отпосле в балон да възкръсне.

И нека поуката тука е ясна
с какво гордостта е пределно опасна.
В съдбовния сблъсък на Рая и Ада
от много високо най-лошо се пада…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Деспот земята прекроява
и реже с острия си нож.
Не гъква никоя държава,
че той е крив и твърде лош.
Навеждат се пред него всички
без чест, без съвест и морал,
и плачат техните очички,
но никак не събуждат жал.

Светът е място на поклони
и на превити гърбове.
Във него Правдата се гони,
а мрака властен се зове.
И участ страшна се стоварва
над земните с горчив урок,
че в днешно време кой ти вярва
в Завета на Добрия Бог…

Народ без Божия защита
е като крепост без стени.
Голямо Зло ще го връхлита
докато вкупом го плени.
И чак тогава закъсняла
ще вика към Небето твар…
„О, Боже! Смазаха ме цяла!
Бъди ми Праведният Цар!“

Дали молбата й ще трогне
на Господ гневните очи?
Да слезе и да й помогне
отново грешна да търчи…
Светът без Правда запустява.
Тръстики гният в гъста кал.
Деспот земята прекроява,
защото Някой му е дал…

Да мачка, да ламти, да рови,
безбожни да опропасти,
но никак Верните Христови
да не успее да смути…
Че този е Мирът, когато
светът мирише на война:
Сърцето с Бог да е богато,
а не със злия сатана…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)