КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Аз не губя разсъдък, когато
лудостта възцарява светът,
и в прибежище чисто и Свято
размишлявам над думата „съд“.

Тя е вътре, в разсъдъка скрита,
по средата от двете страни.
С нея може човек да изпита
колко тъмни са всички злини.

Бог я влага в духа ни да свети
и претегля слова и дела.
Той ни казва дори: „Разсъдете
и пред Мене сведете чела!“

Всеки в своя разсъдък си има
съдия, адвокат, прокурор,
и от тяхната дейност незрима
помъдрява си личния взор.

Съвестта тези трима събира
безпристрастни към ум и сърце.
С тях човекът от срам се раздира
или свети с достойно лице.

Съвестта с тези трима диктува.
Оправдава или пък гризе.
И когато покаян тъгува
мие своите грешни нозе…

А пък който реши безразсъден
да вилнее по земния път,
Съд го чака в предела отвъден,
по-ужасен от личния съд.

Затова с чиста съвест бъдете
и разсъдъкът нека да бди!
Първом себе си с него съдете!
После дишайте с волни гърди!

Стефан Главчев
(Търсач на бисери)

Когато се надъхват зверовете
и скочат във убийствена война,
към Господ погледни, че Той зове те
към Своята пресвята тишина.

Мира си не губи сред шум и трясък
и страстите световни забрави.
Каквото построено е на пясък,
не ще го Канарата улови…

Извадилият нож – от нож умира
и злобата не ражда мирен плод.
А слепият едва отвъд разбира,
че изпит му е земният живот.

Безчестие е страшната валута,
с която Зло купува всеки роб
да бъде във душата си разплута
врата на ада и отворен гроб.

Но ти, смирен до дъно под вълните,
Заветната си Вяра съхрани,
че вече на приключване са дните
за всички ненаказани злини.

Във опак свят нещата са обратни.
Най-долните отгоре са на власт.
Най-евтините мислят се за златни.
Най-мръсните – за хлябове без квас.

И нека да ти стига, че си дребен
и нямаш на света завиден ръст,
защото не на твари си потребен,
а само на Спасителния Кръст.

А той с Мира Исус Христов се носи
не ден и два, но чак до сетен дъх.
Едва тогава би разбрал защо си
на дъното, когато качваш връх…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Благодатните дни си отиват.
Притъмнява злотворният свят.
Черни облаци Правдата скриват
и отварят за мрака диктат.
Най-чудесното Слънце залязва
със последните Свои лъчи,
а лъжата, подобна на язва,
поразява сърца и очи.

Невидяни, нечути, презрени
са слугите на Святия Кръст.
Като тъжни осли уморени
на живота в самотния тръс.
Даже всичката своя жарава
на света всеки сам да е дал,
се обричат на хорска забрава
и на дългата скръб и печал.

Благодатните дни си отиват.
Бесен вихър плющи в племена.
За престоли царе се избиват
и прегъват пред зло колена.
Беззаконие примките стяга
и съблазните хранят тълпи.
Тъмен пастир с бодлива тояга
своя образ в измама крепи.

И ненужни са вече въпроси –
как, защо, докога, докъде…
Всеки свойта съдба ще износи
и на Съд своя дух ще сдаде.
Там, на края, отваря се Книга.
От пропуснати ползи горчи.
Онзи, който живял е, пристига
и пред Вечната Правда мълчи…

Благодатните дни си отиват.
Идва точна развръзка отвъд –
за онези, които погиват,
и за Верните в Божия Път.
Всеки образа свой ще съгледа –
не от плът, но в реалния дух.
Като клетник в Небесна победа
или роб с ненаситен търбух,

като войн на жертвена клада
или гнусен предател с пари…
Идва време за гняв и пощада!
И за пълна разплата дори…
Благодатното време изтича
като Свят пълноводен поток.
Нека всеки Исус да обича
и остане угоден на Бог!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Днес планетата, дъх затаила,
заприличва на гробищен ров.
За какво ви е всичката сила,
ако нямате капка Любов?

За какво са ви бомби, ракети
и мишени пред точни дула,
ако вътре в сърцата ви клети
тъмен демон размахва крила?

Него само смъртта го засища,
а омразата див го крепи
да оставя безброй пепелища
и от злобата с мъст да кипи.

Никой жив от света не излиза.
Всеки стига до пръст и ковчег,
запечатал в отвъдната виза
дух на звяр, или дух на човек…

Няма в страшния пъкъл гранати.
Само крясък в катрана разлят
на убийци, крадци, психопати,
разорявали грешния свят.

Днес планетата, дъх затаила,
пак дими от пожар във пожар.
За какво ви е всичката сила,
ако дявол е вашият цар?

Той награди оттатък не дава.
Само тук са, прогизнали в кръв.
Но приключи ли земната слава
за душите ви звяр ще е пръв.

Затова замислете се строго
върху грозната дума „война“,
че убийците скверни са Богу
в седмократно проклета злина.

Тази, гдето живот ще погуби
да прекърши съдби и души…
Не Небесната Милост да люби,
но от тъмния мрак да руши.

Иде най-справедлива отплата
днешен роде на злия Каин,
та след всичката смърт Съдията
в Своя Гняв да ви смаже… Амин!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

В една касапница зловеща,
задвижена от луд злодей,
със Вяра чиста и гореща
бъди в Христос и оцелей!

Не давай никой да те блазни
със власт, имоти и пари,
че те са безнадеждно празни
и в тях измамата мори.

Не вярвай на случайна дума,
но виж явените дела.
На Вярата встрани от друма
е само вятър и мъгла.

Недей се радва на престоли
и на прехвалени царе.
Слуга пред Бог да те измоли
за теб е много по-добре.

Когато злият се въздига
смирен надолу потъни.
И нека малкото ти стига
във Божиите дълбини.

Помни, че в криво огледало
се вглежда винаги светът.
А в него черното е бяло
и чудна лъскавата плът.

С цена ако Исус те купи
не ставай на човеци роб.
И няма Зло да те пречупи
или пък завлече потоп.

Възрадвай си духа, когато
понасяш гвоздеи, стрели,
че горното наследство Свято
със тебе Бог ще сподели.

За кратко тук са пришълците
в едно горнило на скръбта.
И те – по пътя на предците
ще си отидат от света…

Дори пределно уморени
за своя Свят и Вечен Цар,
със Вяра и Завет дарени,
превръщат себе си на Дар.

Наръчник ти оставям Вечен.
До Кръст и Жертва проверен.
Със него стигнал би далече –
до Храма с Пример осветен.

До Святия Събор, където,
с венчавка в огнен благослов,
една Невяста на Небето
прегръща своята Любов!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Живея в древното си време
далеч от гибелния свят.
Там вярата ми полски крем е,
а щастието – Благодат.

Небесен Пастир с Дух ме води
при тихи бистри езера.
Изчезват мъки и несгоди.
Полъхват ангелски пера.

Природата, от Бог родена,
навред с ливади и овце.
А къшей с Правдата свещена
услажда моето сърце.

В една Давидова торбичка
събирам бисери навред.
И радостта ми като птичка
въздига порива си Свет.

Блести в очите наметало
със ярка слънчева роса –
Исус е всичкото ми бяло,
дошъл от Свойте небеса!

Живея в древното си време!
Летя във бъдния си свят!
И няма кой да ми отнеме
дела от онзи чуден Град!

Във него моят Бог е Царят
и Той с Кръвта Си ме дари!
А думите ми зов разгарят!
Гори ме, огънче! Гори!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Макар да става възрастта ми стара
и да тежат изминалите дни,
Амин! – е зов на твърдата ми Вяра,
Нима? – въпрос, зададен отстрани.

Светът до днес обратно ме прочита.
Едно Амин отеква във Нима…
А тази дума, твърде дяволита,
е силна да боде като кама.

Нима до края Кръста си ще нося?
Нима не се духът ми огорчи?
Нима когато давал съм, не прося?
Нима, нима… От тъмното звучи!

Не ме четете никога обратно!
За мен „нима“ е вярното Амин!
И аз ще го повтарям многократно
дори със пълна чаша от пелин.

Защото, взрян на думата в печата,
аз знам, че той я прави да тежи.
А Вярата не е половинчата
да би търпяла думи от лъжи.

Тя Огън е, разпръснат от Олтара,
за онзи, който Свято го цени.
Амин! – е зов на твърдата ми Вяра.
Нима? – въпрос, зададен отстрани…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)