КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ ЗА ВАС

(на всички, които ме изгубиха)

Не искам тайни съгледвачи
да влизат в светлата ми ниша,
а всеки да следи и влачи
това, което ще напиша.

Че те ми нямат капка Вяра,
(душата ми това го знае).
С Любов не ще прегърнат Дара,
дори Небесен да сияе.

Така жестока е, изглежда,
самата орис на поета –
да сее семе без надежда
във пръст пресъхнала и клета.

Ръце напразно да протяга.
С лъчи в слепците да се взира.
И само бликналата влага
в духа му остро да напира.

Изрече Господ тъжни думи
на племе зло, коравовратно,
и сякаш за съдба върху ми
те бяха вече многократно.

„Остава пуст, Ерусалиме,
без Мен домът ти на земята!
Похули Божието Име
и плю в Десницата Ми Свята!

Кокошка пилците си пази
и под крилата ги е свила,
но щом потомство я намрази,
линее слабо, без закрила…“

Скръбта в сърцето ми извира.
Притиска, иска да го пръсне.
Сред суша моят Дар умира
и няма почва да възкръсне.

Не искам тайни съгледвачи
или приятели по сметка,
защото в миг ще ги оплаче
на Господ праведната цедка.

Че долният не става горен,
дори заграбил цяла нива,
а семе, без да пусне корен,
дъждът напусто го полива…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Копней за Вратата, Която ти дава
за Вечното Царство блажения вход,
че тя е по-ценна от светската слава,
по-скъпа от злато и земен имот.

Че много врати на света се отварят –
за подпис, за заем, за служба и пост,
но чер и лукав е зад тях господарят,
и пълни душите със своята злост.

Копней за Вратата! Зови Я! И нека
тогава сърцето ти в миг се смири,
защото на Кръст Тя изкупи човека
и даде му в Святия Дух да гори.

След Нея открива се чудна Вселена
и нов, необятен и приказен свят –
копнеж за душата, от Мир напоена,
и в зов полетяла към Вечния Град.

Копней за Вратата! И виж, че сърцето
е твоята малка и тиха врата,
но влезе ли Господ – сияе Небето,
а ангели пеят на светли ята.

И както орелът могъщ се въздига
да носи с перата си малък врабец,
така жива Вяра напълно ти стига
да бъдеш изкупен от своя Отец.

Във време, когато въздиша земята,
и чака от Вечния огън и трус,
мисли за Завета, копней за Вратата,
и вярвай във Святото Име Исус!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не се родих да трупам гнила пръст,
която радва дребните влечуги.
Каквото дадох от Любов до Кръст,
това да биха дали всички други…

И даже този Кръст да ми тежи
не ще го разменя за светска слава.
Една могъща Воля ме държи
и Дух непобедим ме укрепява.

До време са печалбите от грях
и те са като пепел на кантара,
а всичкото падение и крах
събира се в човешката поквара.

Останах неудобен. Като прът,
забит на древно зло във колелата.
Позор отсам – утеха е отвъд.
И тя е съвършената отплата.

Не се родих да пия и да ям
на княза от трапезите отровни,
че всичките пируващи са там
осъдени и винаги виновни.

Теглата си в живота претърпял,
ще стигна някак Рая си Заветен.
И все едно дали съм ангел бял
или боклук, старателно изметен.

Какво ми струва този тежък път
не ще го тук перото изповяда.
На скърбите горнило е светът,
и всяка скръб разпалена е клада.

Но вече знам защо съм бил роден
в съдбата си със крайностите груби –
на клетия слепец да бъда Ден,
и той, прогледнал, в Господ да се влюби…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

При Мен, Маслино, скоро се върни
и клони към пръстта недей простира!
Тъй много са греховните вини,
когато злият злото си не спира.

Тъмнеят помрачените очи.
Ръцете празни и сърцата свити.
Маслото ти от Правдата горчи,
а долу в себеправедност са сити.

При Мен, Маслино, Мир си намери!
Доволно твари вкупом те ругаха.
Светилникът им празен не гори
и те за теб посочени не бяха.

Ще дойде ден на трупания гняв
и всички ще се юрнат към Вратата.
Но Моят Хълм, от Святост величав,
ще бъде непристъпен за тълпата.

При Мен, Маслино, в Дух се утеши!
Не страдай, че проклеха те мнозина!
До всички Милостта Ми се сниши,
но който я похули – в миг погина.

Сергията приеха за Олтар.
Търговецът – за пример богоравен.
А Верният и Свят Небесен Цар
отдавна е в сърцата им забравен.

При Мен, Маслино, всякога блести,
че Миро в теб Давидово се стича,
а всеки Верен, който приюти,
до сетния си миг ще те обича.

На него Аз Спасение ще дам
и името му няма да забравя,
че само със Духа на Авраам,
човекът е готов да Ме прославя.

При Мен, Маслино, раждай своя плод,
и Аз, комуто ща, ще го възлея!
Че Правдата е трайният имот,
и Вечната Ми Слава е в Елея.

Останалите… Те на друг са клон,
и той до време с гняв ще е отсечен.
Защото е осъден Вавилон,
а Святият Ми Хълм остава Вечен!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Хей, приятел! На Хълма ела!
Долу всичко е грях и измама,
а суетните земни дела
пълнят винаги тъмната яма.

За Спасителя жертва бъди,
както жертвен и Той те изкупи.
Канарата щом носиш в гърди
няма никога Зло да те счупи.

Хей, приятел! Огледай се! Виж!
Този свят като сън си отива!
Няма смисъл за пръст да гориш!
Всичко грешно без Бога погива!

Скоро Господ ще дойде. Могъщ!!!
И къде ще се видиш тогава?
Напоява ли Святият Дъжд
на Отеца противната плява?

Там, на Хълма, светлее Врата!
Кани всеки през Нея да мине!
Но се плаши до ужас тварта,
че без користи в смърт ще погине…

Хей, приятел! Небесният Зов
в миг единствен човека привлича,
за да види дали е готов
своя Господ до Кръст да обича.

Даже болки за Слава приел
и злините до края препатил,
идва онзи последен предел,
в който Бог те нарича Приятел…

Там, на Хълма… Със жертва до Кръст!
В Авраамова Вяра и Огън!
Да напуснеш себичната пръст
с Любовта Съвършена на Бога!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Аз цял живот от Чашата Му пих,
но колко други все от нея пиха?
От Раните Господни прокървих,
когато в мен пирони се забиха.

Не стъпих да пирувам на банкет.
Не хвалих вавилонски VIP-персони.
Не бях клакьор от първия им ред
пред всичките им лъскави амвони.

Без куфарче, без връзки, без костюм,
без скъпа височайша препоръка,
пътувах по стеснения си друм
и пиех сам Заветната си мъка.

Не трупам жал, че скърби претърпях,
защото клетник с тях се издължава.
Аз Чашата Му пих и Негов бях,
низвергнат от привременната слава.

И нека да остана все такъв –
на горди чужд, и на смирени Верен,
докрай изкупил капчицата Кръв,
с която сам от Бога бях намерен.

До Кръст да пия Неговата Скръб
и Чашата Му видя пресушена –
едва тогава в своя избор скъп
душата ми ще бъде утешена.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Всяко време към края тече
и от Вечния чака разплата.
Остарялото вече момче
няма все да е роб на тълпата.

В побелелите свои коси
ще задържа скръбта си преляла.
Ако Вярност отгоре роси,
долу всичко напомня раздяла.

Щедростта за света е порок.
Любовта – от стрели уязвима.
Даже в огнена близост до Бог
претърпявам човешката зима.

Всяко време към края тече,
а и моето също изтича.
Самотата духа ми влече
и на нея той сам се обрича.

Пещерата е сигурен щит.
Тишината – Небесна постеля.
Нека бъда във Вечния скрит,
а пък Той да събира, разделя…

Дар от Бога лъжи не търпи,
нито твари, за корист готови.
Свята твърдост докрай ме крепи
и изпитват ме думи Христови.

Няма как да се върна назад.
В долината мирише на сяра.
И навсякъде в грешния свят
дим и пепел е мъртвата вяра.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)