КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

И цеди ме умора, и тежи ми печал,
че светът се руши и разлага.
Всичко чудно и Свято Христос му е дал,
а пък той в беззакония бяга.
Сам до кръв се посича, търси демони зли,
и с вериги се връзва железни.
С гняв отхвърля Агнеца, а приема козли
да го водят към тъмните бездни.

И гнети ме досада, и враждува ми мъст,
че в Месия духът ми се врича.
Търся тези, които на Заветния Кръст
претърпяват пирона и бича.
Двама-трима навярно, но със здрави крила.
Като ангели в своята Вяра.
Още дълго да страдаш, душо, би ли могла?
Или вече от болка си стара?

И се вписвам във Памет, и оставам в Слова.
Все едно ми е как ме тълкуват.
Всички земни копнежи са зелена трева,
но изсъхнат ли – нищо не струват…
Само Вечният порив, що отгоре вали,
като Принос в Небето се връща…
И дори да е тежък, и до смърт да боли,
е дарен със съдба неприсъща.

И крепи ме надежда, и гори ме Любов…
Господ в мен запечата скрижали.
Аз Го моля във този един стихослов
всички клетници днес да пожали.
Да ги пази с могъщите Свои ръце
и изпълни докрай времената.
А накрая – с едното си вярно сърце
да затворя последен Вратата…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Когато в безумие целият свят
се кланя на Ирод и хвали Пилат,
тогава бичува се Свята Любов
и чезнат душите в дълбокия ров.

Когато отхвърля се Божият Син
и гневен над Авел беснее Каин,
кръвта от земята ридае пред Бог
да свърши на Злото пределния срок.

Когато на Юда в продажни ръце
попаднат стада от безпътни овце,
тогава надига се гибелна страст
и в нея смърди фарисейският квас.

Когато със своя жесток безпредел
подгони пророците зла Езавел,
тогава отприщва се Божият Гняв
над сухото царство на някой Ахав.

Когато сърцата надъхва Корей
със злоба и ярост от мръсен злодей,
сам адът отворил е грозни уста
и злите човеци летят в пропастта.

Когато земята е в гибелен мор
и в нея грехът е Содом и Гомор,
тогава жената на клетия Лот
е вече погубила своя живот.

Когато отгоре засвири тръба
за Святата Правда, за Съд и съдба,
от десет девици спасяват се пет,
останали Верни на Дух и Завет.

Когато стените на горд Ерихон
се сринат до камък пред Вечния Трон,
тогава велик и могъщ Съдия
стоварва присъда над тъмна змия.

Когато се върне Небесният Цар
и тиха пред Него е земната твар,
тогава земята в лазурни зори
Христос ще я води, и Дух ще твори…

Амин и Амин!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Колко път ще измина в съдбата
или скръб ще износя злочест,
за да видя сияйна Вратата
и да чуя поканата: Влез!…
Тази чудна и Свята покана
не на всеки Небето дължи.
Тя е жертва, на Кръст прикована,
и с товара си много тежи.

За блажените светли предели
се заплаща най-скъпа цена.
Всички земни постигнати цели
са пред нея без грам тежина.
Все едно е дали с милиарди
си купуваш възход и прогрес.
Господ Вечния Вход ще заварди
да не чуеш поканата: Влез!

Няма в Божия Дух великани.
Само Верни на Кръста Христов.
Те презират куп светски покани
пред едната Небесна Любов.
Този свят ги убива и мрази.
Поругани от него са те.
И едничката Правда е тази –
той Небесни блаженства не ще…

Е, какво пък? Към Вечност голяма
има също и друга врата.
Тя привлича от земната яма
и е вход към зловещи места…
Паднал княз там си кани елита
в бал със маски на тъмен банкет.
И след пир, продължил до насита,
всеки канен е трижди проклет.

Аз отричам такава покана!
Хляб и Вино ми стигат! Амин!
На Голгота до смърт да остана
във Завета на Божия Син!
И тогава, приключил съдбата,
ще позная най-благата Вест,
щом за мене отворил Вратата,
Господ каже ми Святото: Влез!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът към неизбежната разруха
във бясно темпо с дявола търчи.
Отдавна съвестта му стана куха
и слепи помрачените очи.

Под всички захаросани модели
е пълно със зловоние и смрад.
И жертвите, лъжата не видели,
се радват на прощалния парад.

Диктуват бъднините психопати
и следват демоничния си код.
А примери отдавна няма Святи
за скотовете, впримчени в хомот.

Голямото с измама засенява
и скъпото привлича и лъсти.
Прегазено е тихото със врява
и кротост под ботуша не блести.

В една безумна, дива надпревара
короните домогват зверове,
та в образ и подобие на Звяра
Агнеца всеки див да прикове.

Останали са тук и там малцина,
изпитани от Вечния до смърт,
да помнят, че Небето е родина,
а земното – предадено на кърт.

Не ще ги този свят дари с утеха.
Трибуна няма хич да им даде.
Те нищичко за користи не взеха
от онзи, който лъже и краде.

Но даже сред тъмница от невяра
един от тях да би останал сам,
в сърцето си ще сътвори Олтара,
и пак на Господ светъл ще е Храм.

А този свят, обречен на развала,
подобно мръсен сняг ще се стопи.
Не страдай, душо, истинска и бяла,
но своя кръст за Бога претърпи…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

(поетичен отзвук от досиетата Епстийн)

Не превръщай греха във верига!
Не разчитай на гъстия мрак!
Всяко минало грешника стига
да му стане последният враг.

Всяка мерзост от Правдата бяга
и се крие, подобна на плъх.
Нечестивият в Злото залага
и жадува успехи и връх.

Всичко тайно наяве излиза
и сърцето е в тъмен капан,
а започва ужасната криза
със това, че духът е приспан.

И че идва денят за разплата,
а присъдата страшно тежи –
да мълчиш, а пред теб Съдията
да разнищва укрити лъжи.

Колко изроди тъмният пъкъл
от света досега е прибрал?
Никой грешник не се е измъкнал
и греха си пред Бог оправдал…

Само Святата Кръв те спасява,
тук и днес, а не утре отвъд,
но се бориш със тръни и плява
на Спасителя в стръмният Път.

Той душата ти в Правда въздига
и крепи я с Духа Си могъщ…
Не превръщай греха във верига,
но ръката Му всякога дръж!

Че светът на съдби се разделя
между Правда и гибелен мор –
на Небето във Свята постеля
или в тъмния огнен затвор…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

Далеч от Светлината в Храма
с пределна мъка, плач и рев,
в едната Кесарева драма
издъхва българският лев.
Че Господ скоро се завръща
не виждат плътските очи.
Да има лев във всяка къща
по-родно някак си звучи…

А скръбните души се лутат
и нямат отговор съвсем
каква е ценната валута
с която плаща се в Едем…
Дали е евро, долар, лира
или китайският юан?
Какви парички си събира
светецът, с Благодат огрян?

Тъжи народецът, въздиша,
а Кесар кожите дере,
и беден в сивата си ниша
не ще това да разбере,
че идва ден и час, когато
Гневът богатства ще гори,
защото Чистото и Свято
не се купува със пари.

Спасителят не иска много,
но живи Своите Слова.
„Отдайте Божието Богу
и Правда ще ви е това!
Сърцето Кесар не купува
и няма съвестта кантар…
А Вярата пари не струва,
защото е от Бога Дар…“

Изчезват вехтите хартишки.
Излизат нови от печат.
А левчетата са въздишки
по грешния изгубен свят.
Но аз те моля, силно племе,
нагоре поглед въздигни…
Че Господ идва, за да вземе
души във Свойте висини.

И не банкноти и монети,
но Вяра в себе си задръж,
та в Кръста носен да засвети
Заветът на Възлюбен Мъж.
Търси Небесната награда
и в Примера Му виж следа,
че Той с Кръвта Си те изстрада
и Свят пред Бог те оправда.

Ясен Ведрин
(Хрониките български)

Претърпи още мъничко, брат!
Още седмица, месец, година…
Няма време, течащо назад,
а пък многото вече премина.

Всяко сбъдване има цена
и се плаща със нужната вяра,
но стои против него стена
с грехове, суета и поквара.

Претърпи още мъничко, брат!
Мир в сърцето ти нека да има.
Идва онзи прекрасен обрат
с Вечността, за очите незрима.

Ще пожънеш, каквото си сял
и богатства ще имаш нетленни.
Всички дни, що на Господ си дал,
ще се върнат и бъдат безценни.

Претърпи още мъничко, брат!
Диамантът под натиск се ражда.
Във Завета на Господа Свят
всеки огън възкръсва от сажда.

Затова те заричам! Гори!
Нека твоят копнеж не престава,
и Исус вътре в теб възцари
радостта в предстоящата Слава.

Претърпи още мъничко, брат
във съдбата, от скърби нелека…
Виж! Отгоре роси Благодат!
И със нея блажен си довека!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)