КЛАСИЧЕСКА ПОЕЗИЯ

Поетът в небесата си лети
и облак от неверие пробива.
Достигнал чак до Райските врати
пои душите с истинност правдива.

Във битката с невидимото зло,
дори до сетна капчица мастило,
перото му е шепот на крило,
което искрен зов е приютило.

От пръст отричан, и от дух приет,
преследва вечността си предузната –
да бъде във съдбата си Завет
с копнеж неизразим на Светлината.

И все едно е на каква цена
ще бъде сам светилник, за да свети…
Пробиват всяка крепостна стена
лъчите на небесните поети.

И той духа си с вяра ще вгради
в онази чиста твърд над синевата,
където само вечните звезди
напомнят, че се раждат от словата.

Но щом е още тук, до болка жив,
свещеният си дълг ще преповтаря –
творейки със перо – да е щастлив,
че винаги гори, но не догаря…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)

Не ща представителна плява
очите ми да съблазни,
но Господ да ме направлява
със праведните Си везни.
Една премазана тръстика
духът ми с милост да дари,
и тя Небето ще повика,
преди от зло да прегори.

Не ща блестящи полилеи
на някой празничен банкет,
където виното се лее
над стъпкан от нозе Завет.
По-скоро скътал бих кандило
с фитил, от мъка замъждял,
че то сред сляпото мъртвило
събужда всичката ми жал.

Не ща със принцове богати
да ям и пия на корем,
че няма в техните палати
дори и полъх от Едем.
Но нека с гърбави и хроми
да бъде всичкият ми пир,
че тях забравя ли – горко ми,
щом Бог ги помни най-подир.

Със вяра нека да потъна
до най-нищожните души.
И в тях да сея и пожъна…
И тях Любов да утеши…
Че идва онзи миг, когато
везната с Дух ще натежи,
и Бог ще награди богато
комуто колкото дължи…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Не се страхувай, ако в рани
духът ти страда и кърви.
Че днес е време на тирани
и този свят към ад върви.

Тълпите в участта си клета
се връзват в примки от лъжи.
А в дребните царе-ментета
олово с бесове тежи.

Отново Ирод поругава
със бич смирения Агнец.
Пилат присъдите издава,
с лукава маска на светец.

И Кръстът, верният, що пази,
печат му става, и Завет,
че Свят над всичките омрази,
в Христос надмогва всеки гнет.

Кръвта на Господ се пролива
от ден на ден, от век на век.
И всяка капчица е жива
от звяра да роди Човек.

Но трябва Виа Долороса
да бъде твоят скръбен път,
че всичките ти дни защо са,
без Бог да призове светът?

Какво оттатък ще те сгрява,
сред древните на Бог души,
щом днес не трупаш ти жарава,
над злия, свикнал да греши?

Победата е там, на Кръста!
И всяка рана – лъч и зов
да дръпнеш от съдбата пръстна
човеци в Божия Покров.

И те, пред Господа събрани,
да славят Милост без предел,
че някой с Неговите рани
от този свят ги е отнел…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Светът като мъгла ще избледнее.
Внезапно. В миг на склопени очи.
И пътникът не питал би къде е –
след залеза, с последните лъчи.

Защото следва пътят след предела,
наричан кратко приживе – Отвъд.
Не е белязан в знак или табела.
Не го познават жаждата, гладът…

За него всички някак си са чули.
Оттук, оттам… Прошепнат като слух.
Но винаги оставал е забулен
в копнежите на търсещия дух.

Какво ли този пътник ще споходи
оттатък, при нетленния му ход?
Дали ще са познатите несгоди
на вече отлетелия живот?

Или ще е предвидена рокада
с възмездие – възторг или печал?
Една докрай заслужена награда
на всеки, който вече е живял…

Дали е страх? Или копнеж? Какво е?
Дали е Рай? Или обречен ад?
Пресича ли се ужасът с покоя,
тъй както кръг напомня кръговрат?

Светът като мъгла ще избледнее,
а пътят би могъл да бъде Мост –
щом приживе попиташ сам къде е
единствено Спасителя Христос.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Мое тъжно сърце! Претърпи
този тъмен тайфун над земята!
Даже светлият гняв да кипи
и да иска най-честна разплата.

Не проливай сълзи, че смъртта
като руска рулетка отсява.
Хищни птици на черни ята
прокълваха народ и държава.

Днес вилнее един психопат.
Утре друг своя бяс ще избива.
Ако има в отвъдното ад –
той отдавна отсам се прелива.

И светът е стократно жесток,
като сто, но навързано с нули.
Ще намерят ли Святия Бог
катедрали и тухлени кули?

Ще се скрие ли грях под плътта,
щом е Зло зад листо от смокиня,
или той ще погълне света,
както камък потъва през тиня?

Още малко, сърце, претърпи!
Още ден до предела от вяра!
Затвори си очите, заспи!
Не допускай печал и поквара!

Може би този свят е ковчег,
като притча в надеждите късни.
И оттатък се ражда Човек,
щом духът му невинен възкръсне!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Не рискувах живот със съмнения
и в безпътица дни не живях.
В оня смисъл, небесно-родения,
търсих щастие, радост и смях.

А при все, че не беше идилия,
нито приказка с кош чудеса –
той остана ми всякога милият
в посребрялата моя коса.

Другоселец, обречен в пътуване,
още крача, не стигнал дома.
И въздишки изплакани струва ми
всеки изгрев, и всяка тъма.

Самотата напомня завръщане.
Единакът е пътник отвъд.
Той прелита високо над къщите
като ангел над чезнеща плът.

Вдъхновен от свещени поверия
и разпален от древен скрижал –
още търся онези преддверия,
за които духът ми е бял.

Помъдрял от безброй повторения
като линия в кръг от любов,
да притихна в небесни селения –
с късче вечност под светъл покров.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)

Земята ще трепери – в трус след трус!
Светът ще тъне в блатото на звяра…
Приятели! Обичайте Исус!
Живейте само с Неговата Вяра!

Измамата е с лъскав станиол
и лесно лековерните привлича.
Да страда ли беднякът, че е гол,
когато злият с гибел се облича?

Не гледайте на блазнещото „днес“,
щом мъдрост има в думата „довека“.
Без съвест, добродетелност и чест,
какво оттатък ще спаси човека?

Смъртта с косата бясна ще коси,
а Бог от Кръста с Благост ще спасява!
Небето Свята Правда ще роси,
а адът ще избълва дим и лава!

И с Избора – да бъдем или не
на този свят Невястата Христова,
ще паднем някой ден на колене
пред Бога или змийската отрова.

Аз искам във последния си час
да ви съгледам – ангели във бяло!
И някъде, в най-светлото у вас,
как моето сърце се е раздало!

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин