Познавах те, преди да съм те зърнал.
От изгрева, в сърцето просиял.
Светът си многократно преобърнал –
родих те в жар от пареща печал.

Говорех ти, преди да съм те срещнал.
Наяве и насън те прошептях.
Невидима те имах и усещах.
Нетърсена дори те закопнях.

Прегръщах те, преди да те докосна.
С прокрадващ поглед – лумнала мечта.
За моята далечност – близък остров.
На пътя ми – отворена врата.

Обичах те, преди да бъдеш вечна.
С предчувствие в измолени следи.
Една любов, подобна на предтеча,
въздъхна в мен, и… просто те роди.

Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)