Понякога те виждам вдъхновена
от дребен щрих, от падащо листо.
Душата ти е сякаш запленена.
Усмихваш се, а аз не знам защо.

Какъв е този поглед на мечтател,
извиращ от притворени очи?
Невидимо се любиш с красотата
на хилядите слънчеви лъчи.

Ръце протягаш и във твойте длани
рисува багри шареният свод.
Уж – дребни щрихи, някак си събрани,
а всъщност – красота за цял живот.

Понякога те виждам вдъхновена
и искам да съм свод, листо и щрих.
В душата ти, от младост упоена,
да легна тихо като светъл стих.

Ясен Ведрин
(Шарена палитра)