Бъди ми изгрев, в залезите скрита!
Бъди ми зов, в разсъмване роден!
Без теб душата колко нощи скита
и търсеше лика ти като ден…

Една, неотлетяла в юга птица,
прелиташе мъгливия си свод,
да зърне теб – измолена светица
за грешник от последен епизод.

За две ръце, в които самотата,
рисуваше по дланите им кръст,
и вееше молитвите ми вятър,
надежди разпилял околовръст.

За две очи, които не заспаха,
дори в съня, нарочен да теши…
И скърцаше в самотната ми стряха
илюзия за сбъднати души.

Дори да си в разсъмване незрима,
подобно стих, написан във вода,
дъхът ми те изрича… И те има!
В любов като предутринна следа!

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)