Прошептяха замлъкнали пориви
и светът размечтан заискри.
Дивна песен от ангелски хорове
дух невидим над нас сътвори.

Бели лотоси с нежност погалени
бяха дланите – в плахост и свян.
Вечерта се усмихна от аленост
под красив звездолик океан.

И сред кроткия танц на минутите
часове ни обгърнаха в стих.
Като чаша, запълнила скута ми,
през очите си дълго те пих…

Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)