Светът е дърт пияница на градус
в кръчмето на лукавия кръчмар.
„Налей ми, шефе, в чашката, за радост,
от твоя омагосващ спиртовар!

Едно ми е – хем празнично, хем свято!
И пие ми се марков алкохол!
И аз се чувствам най-щастлив, когато
усетя твоя бляскав ореол…

Налеи ми, шефе! Зверски ми се кърка!
Че всеки празник с тебе е купон.
Със римските рецепти ми забъркай
коктейл от Калигула и Нерон!

С езичника – езически да пия,
а с вярващия – да съм същ монах!
Какъвто и да съм… Но хаирлия!
Защото теб за господ си избрах!“

Делириум след празничната радост.
Безвремие, запълнено с несвяст.
Светът е дърт пияница на градус
в кръчмето на неведом фантомас.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)