Не оставай в душата самичък
ако тъмен светът те гнети.
Даже в нищото – пак си обичан
и искрица през мрака блести.

Има порта, която е скрита
зад предела от слух или взор,
а след нея сърцето полита
по следите на лъч-метеор.

Кой и как би те лъгал до време –
все едно е за вечния път.
Там крадецът не ще ти отнеме
на копнежите звездния кът.

Ничий крясък не ще те намери
и обида не ще ти люти.
Ако вяра крилата разпери
вижда смисъл, когато лети.

Тя намира, докосва, открива
чудесата в небесната вис.
А светът като точка се свива
с недовършен до гроб летопис.

Не оставай в душата самичък.
Всички птици намират ята.
Полетели за смисъл едничък,
че животът е зов след смъртта.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)