Понякога сънувам звездопади.
Безкраен танц от падащи звезди.
И чувства, от косите ми по-млади,
напомнят за живяното преди.

Дали сме там рисувани копнежи,
издирени от мъдър светлопис?
В един живот, от обич безметежен,
на щастието сетния каприз…

Една съдба, в която всеки плува
сред космоса със своя светлинка.
Не бих желал така да ми се струва,
защото знам, че всичко е така…

Човек блести от казаните думи.
От вярата, родена с искрен дъх.
И не звезда, но пламъче да лумне,
ще му посочи и небе, и връх.

Едничък лъч сред мрачните тиради,
оставил непрочетени следи…
Понякога сънувам звездопади.
Безкраен танц от падащи звезди.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)