Презимували тъжно безсмислие
ще се срещнем във пролет добра.
Ще проблясва в очите ни искреност.
Ще потрепват в душите пера.

Ще се скрием на вятъра в шепата.
Дъх във дъх – ще си шепнем мечти.
А дочула усмихната шепота –
пролет цветна край нас ще цъфти.

Ще е миг, който помнят чудаците –
с двете рози в градинския храст…
Невъзможни от влюбеност – знаците
ще са нежно значими за нас.

Презимували тъжно безсмислие
ще се срещнем… В красив кръговрат.
Всяка зима, от бяло орисана,
е издъхнала в пролетен цвят…

Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)