Като цвете, което разгръща
всички тичинки в своя цъфтеж –
тъй се молех, едничка и съща,
в моя свят пожелана да спреш.

Да те вдъхна с пречиста премала,
сътворена от изворен блян –
че за мене мечти си разстлала
в цветовете на зов неживян.

И с лъчите на нова вселена
да докосна първичния взрив –
оня смисъл, че беше родена
да направиш духа ми щастлив.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)