Светът и утре още ще е тук…
И смисъл в битието ще се крие.
Дали в един копнеж. Или във друг
е все едно. Но в него да сме ние.

Ще има неживяни брегове.
Скали, в които думи се разтрисат.
А вътре в нас предели ще зове
един добър и нежен летописец.

И може би в това е вечността,
че даже и минутата си струва.
Уста да се докоснат до уста
чрез думите, в които лъч векува.

Ръце да се преплитат като храм
и пръстите олтарно да се греят.
Светът и утре още ще е там…
Вълните му и утре ще ни пеят.

И тук, и там… Не питаме къде…
Съдбата в нас от зов ще се разкрие.
А времето в следи ще изпреде
воала на преплетеното „ние“.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)