Не съм поклонник на Веспасиан.
За зрелища и хляб не вадя Меча.
Обърнат палец, под творба заврян,
превръща гладиатора в Предтеча.

И Римската арена – взрив от страст,
без „Аве, Цезар“ смятам да подмина.
Под слънцето смирен Еклисиаст
докоснал би душите на малцина.

Не значат нищо минус или плюс.
Не искам от тълпите вой и врява.
Защо ми е суетният им трус,
когато вехне лавровата слава?

Двубоят на поета е един –
със себе си, до гвоздея на Кръста.
А щом до Авел приближи Каин –
отгоре Господ ще им мери ръста.

И този Колизеум, вътре в мен,
е изпитът на светлата ми лира –
когато съм с омраза омерзен,
духът ми да откаже да презира…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)