На Йовелина!

Красотата отвън ще повехне,
както лист не остава зелен.
И когато огледаш се… Ех, не!
Как можа да се случи на мен?

Не унивай в тревога излишна.
По-навътре сега потърси.
Да се видиш – все още предишна,
с нежни скули и дълги коси.

Да откриеш в очите си ласки
и в усмивката – лодка с весла.
С колко още пленяващи краски
да докосваш мечти би могла…

Красотата на влага прилича.
Тя потъва в сърцето дори.
А оттам – като изгрев наднича
и подобна на пламък гори…

Всеки миг да си моя си струва.
В този свят – до последния ден.
За да виждам в душата ти Лувър
от красивото в теб упоен.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)