Богатият е беден, а бедният – богат,
дори до дъх последен на този тъжен свят.
Отколешна измама човеците мори –
това, което нямат, най-бързо ги гори.
Пръстта надолу дърпа. Фалшивото блести.
И мор, простряла сърпа, ожънва и мъсти.

Простира Господ шепи към паднали в несвяст,
но в погледите слепи – имот, пари и власт.
Вериги и въжета. Надежди в бесове.
И страст, която крета пирони да кове.
Отива си, наведен, измаменият свят.
Богатият е беден, а бедният – богат.

Обрат не ще настъпи. Животът ще е лош.
И злият ще се къпе в охолство и разкош.
Ще страда сиромахът за вечния си дом,
а земната му стряха ще случи на погром.
И в този мор неведом на идещия ад,
богатият е беден, а бедният – богат.

А бездна в миг разсича два пътя с огнен съд.
Сърце, що дух привлича, е негово отвъд…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)