(81 години от убийството на поета)

Когато стъкне пролетта огнище
във светли и обветрени души,
дори куршумът в черното стрелбище,
не може любовта да потуши…

Един разстрел… Безсилие от мрака.
Един поет, докоснал Вечността.
Там бяла пролетта ще го дочака,
на птиците в безсмъртните ята.

И огненометежна – ще допише
в крилата им последните слова.
Човекът с вяра най-свободно диша
и няма по-прекрасно от това…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)