Мъртъвците си спретват всемирен парад,
за да следват смъртта си богиня.
От душите им лъха гробовната смрад
с дъх на алчност и мирис на тиня.

Всички – пешки на Злия, хвалят своя палач
и се хилят с гримаси зловещи.
А в сърцата им, скрити в измамния здрач,
се оглеждат катранени пещи.

Във вселена от пепел те са тъмни звезди.
Всяка – с хитро лукавство възпята.
Но оставят в парада си гнусни следи
до отровния зъб на змията.

Поруганата правда се гърчи под тях,
без да проси за миг от пощада.
А пък те – предоволни в осъзнатия грях,
маршируват честити към ада.

От ръцете им скверни се разпалва война.
От очите им – Ирод наднича.
Те преследват Исус да Му търсят вина
и с олово оплитат си бича.

Те – отдавна проклети да не срещнат покой –
мъртъвците на дух богохулен,
днес превръщат света във потопен порой,
от лъжи и измами прибулен.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)