Само тебе си имам, светиньо –
моя тиха надеждо в Христа.
С теб небето е винаги синьо,
а земята ухае с цветя.

Ти си нишка, която преплита
скръб и болка с лъчи светлина,
но страдалецът в мен не попита
как за тебе се плаща цена.

Като жертва над Свята жарава,
или кръст, който нося едвам –
ти си смисъл, по-нужен от слава,
даже сетния дъх да ти дам…

Само тебе си имам, довека,
и те кътам дълбоко в гърди.
През съдбата ми – стръмна пътека –
Свято бреме до смърт ми бъди!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)