Топлината е толкова близка,
че не може студът да мори.
Само трябва човек да поиска
да разпали в сърцето искри.

И тогава с гласа си ще сгрява,
а с дъха ще напомня за пещ…
Като въглен от древна жарава
ще топи ледовете горещ.

Светлината… И тя не помръква,
но от огъня ражда се пак.
Ако някой огнището стъква –
ще светлее в среднощния мрак.

И ще бъде с гласа си свещица,
а с дъха ще напомня за фар,
та душите от скръбна тъмница
да дари с най-лъчистия дар.

Надживял всеки страх и тревога
любовта си докрай разгори,
и в копнежа на нейния огън
своя дух на Христос покори!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)