“Аз съм страж на ония горе
и без подкуп няма да ги предам…”
Хр. Смирненски

Напълни се земята бедна
с князе и принцове безчет.
В тъма родени – непрогледна.
С души, облъхнати от лед.

Те бяха някога сред масите –
уж верни, с искрени сърца.
Защитници на сиромасите
и босоногите деца.

Пред плебса късаха си дрехите
и биеха с юмрук гърди.
“Напред, на Вярата с доспехите!
Напред за славни свободи!”

А щом вратите им отвори
жадуваният парламент,
изскочи дяволът отгоре,
държейки чашка със абсент.

Погледна ги с усмивка гнусна
и рече думи с адски плам.
“Без откуп няма да ви пусна
във политическия храм!

Очите искам и ушите!
Накрая – вашите сърца!
Но бързо! И да не решите
да ми въртите номерца!”

Спогледаха се гузно клетите.
“Говори ни самият бог!
Е, вярно, паднал от Небето,
но затова пък – свят широк!

И щом това си е традиция –
каквото трябва ще дадем!
Било в удобна коалиция,
дори в шантан или харем!”

Тъй – слепи, глухи, безсърдечни –
разсмяха дявола проклет.
Видяха се велики, вечни.
И сигурни – с имунитет.

Оядоха се в страст неспирна
князе с продадени души!
О, Христо! Плаче твойта смирна!
Дано Христос я утеши!

Ясен Ведрин
(Хрониките български)