Може би е от съдбата знак –
да остана в мислите самотен.
С невъзможен за сърцата праг –
непрекрачван, като стръмна кота.

В поривите – като стар орел,
уморен от реене в простора.
Синьото безвремие приел –
белегът на своята умора.

В болката – подобен на мъдрец,
а в скръбта – със дрипи на отшелник.
Злобите приел като слепец.
Празниците – като празен делник.

Скрит от всяка хорска суета,
горе – във дома си непристъпен,
къпя се с вълни от самота.
И от мъдрост също съм окъпан.

Слизам мимолетно със слова
да блестя в тълпите многолюдни.
И отново в чиста синева
се издигам с мислите абсурдни.

Може би е от съдбата знак.
Мълния съм. Стрелвам се съдбовен.
Блясвам мигновено в нечий мрак.
И си тръгвам. Винаги виновен.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)