„При това ви казвам: По-лесно е
камила да мине през иглени уши,
отколкото богат да влезе в
Божието царство…“
(Матей 19:24)

Щом още сиромахът гине
с товар от тежки теглила,
не ще богатият премине
ухото тънко на игла.

Че той охолен на земята
приел е вечния си дял –
да се покланя на змията
за капка милост оглушал.

Дано да станал би камила –
прегърбен в пясъка горещ,
с едничкия си дъх и сила
от Бог да улови копнеж.

Бедняк да преведе в оазис.
Под слънцето да се смири.
И със последния катарзис
в Любов Христова да гори.

Души да стопля с милостиня
в сърцето си щом чуе: Дай!
И с живите води – в пустиня
да жертва себе си докрай.

Тогава ще премине лесно
оттатък, в светлия Едем,
потърсил битие небесно,
далеч от алчния корем.

Че днес камилите двугърби
минават иглени уши,
и с тях натегналите скърби
готов е Бог да утеши.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)