Победителят всичко прибира –
слава с рози по земния път.
Но и той по реда си умира
и духът му отива отвъд.

А пък там – изненада зловеща
му поднася жесток куриоз.
Той пропада над пропаст гореща,
а в сърцето му тлее въпрос.

“Боже, мой! Но защо са оловни
тези мои ръце и крака?
Как намери ги грешни, виновни,
и защо ме обричаш така?

Искам някак нагоре да хвръкна –
като ангел със волни криле,
че душата ми мигом помръкна
и от ада почувствах се зле…”

Като отговор Свят от безкрая
бял вестител над него кръжи:
“Как да искаш Спасение в Рая,
щом от приживе дял ти тежи?

Ако птица навърже в крилата
едри кюлчета злато, сребро,
ще лети ли с небесния вятър
и ще върши ли светло Добро?

Не отива ли тежкото долу
и пръстта не прибира ли пръст?
Как да искаш от Господа полет,
ако няма в сърцето ти Кръст?

Земна слава от тебе прозира –
пиршества за себичната плът.
Победителят всичко прибира,
но и всичко тежи му отвъд…”

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)