Не ще оставя злоба да гнети
душата ми в това измамно време.
Лети, си казвам, птицо в мен! Лети!
Небето няма кой да ти отнеме!

Лъжа изпълва земните борби.
От трън на глог! – така живее скотът.
Да би летял високо, но не би…
За ниските най-блазнещ е хомотът.

Ламтят, събират, трупат! До несвяст!
С натрупаното – трупове се мамят!
И щом приключи гибелната страст
стопява гроб суетната им памет.

Че все така пропадат в ориста
безбожните след блясъка си кратък.
За земна власт отворили уста –
до тлението стигат по-нататък…

Най-тлъстият – за червеи е тлъст.
За тях е угоен – да се разлага.
И не пребъдва в гниещата пръст
ни капчица от вяра или влага.

А птицата не търси земен дял,
щом полетът в крилата й е верен.
Останах лек. Живота си раздал.
Изгубен… Но от Бога изнамерен!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)