Припомняй любовта ми в силни корени.
Дърво за теб в годините си бях.
Преборих в зов летата непреборени
за шепота и звънкия ти смях.

Припомняй любовта ми в бурни устия.
Тя ручеят превърна на река.
И в проломите – сбъднати предчувствия,
аз исках само теб да завлека.

Припомняй любовта ми в летни ветрища,
раздухали жарава в куп искри.
Че ти ми беше въгленчето, светещо,
и тръпките ми с пепел не покри.

Припомняй любовта ми в звездни пориви,
в които те сънувах, полетял.
Вселенска, необятна… Дъжд отгоре ми
на капки галактически кристал.

Припомняй любовта ми с чиста хроника,
в която ни е нужен всеки ред.
И нека види в нея Бог поклонника,
останал верен в светлия завет.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)