Как ли светли мечти да ти дам,
щом от залез светът ми тъмнее?
Светлината е някъде там –
че човек неслучайно живее.

И сред дири – от други преди –
своя диря и той да остави.
Стих за обич под чисти звезди
или песен с красиви октави.

Детска люлка под старо дърво
или мрамор, от образ възкръснал.
Все едно е къде и какво,
щом духа си с любов е разпръснал.

Щом в сърцето е раждал искри
и уста благослов са шептели…
Спри се, залезе! Моля те, спри!
Имам още мечти неумрели!

Пак ме гледат горещи очи,
пълни с вяра, че днес съм потребен.
Не напомняй нощта ми! Мълчи!
И светът ще сияе вълшебен.

Още час… Още ден… Още век…
Още вечност с духа си да тлея!
В светла диря – да бъда човек!
Както искам и както умея…

Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)