Светът ми е отново бял статив.
Платно, събрало шепот от лъчите.
Ела до мен! Рисувай ме с молив!
А после оцвети ме през мечтите!

Ръцете ми провиждай във вълни,
които те обгръщат и милуват.
Сред синята ми нежност остани,
където силни чувствата ми плуват.

Очите ми провиждай в небеса,
които в топъл залез аленеят.
И в нощите на твоята коса
с безброй щурчета влюбено ти пеят.

Сърцето ми провиждай, като храм,
въздигнат в самотата на скалите –
където вечност мога да ти дам
и полета безбрежен на орлите.

Провиждай ме! Рисувай ме щастлив!
През дъжд… В дъга лъчи да се разпръснат!
Светът ми е отново твой статив –
разцъфнал крем, за тебе неоткъснат!

Ясен Ведрин
(Сбъднати предчувствия)