Аз не вярвам в красиви покрития,
нито в евтин гердан от битак.
Търся пламъка – чудният, скритият.
От небето съдбовният знак.

И не питам дали е раздялата
разпознатия фалш на страстта.
Няма черно да смеся със бялото,
нито хула ще кажа с уста.

Писах стихове – верни и искрени.
Любовта извисих до олтар.
Нямах подлост във моето писане.
Всички чувства ми бяха пожар.

Нож в гърба ми забиват коварните.
Клюки шепнат езиците зли.
Аз съм острият трън на бездарните
и от моите думи боли.

Бих понесъл позор, развенчаване.
Лоша ревност и мръсни сплетни.
Мимолетно е гръмкото славене.
Прах и пепел са земните дни.

Ще останат словата написани.
Не на книга, а в чисти души.
Свободата се ражда във истина.
И приятна е, щом утеши.

Аз не вярвам в красиви покрития.
В моя огън все тъй ще пламтя.
Опаковката дайте на сития
от усмивки, възторг и цветя.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)