Да дочувам гласа ти, когато
шумно целият свят ми мълчи…
Да си моето сбъднато лято
с най-красивите светли очи…

Да усещам в гърба ти опора
и от дланите – пламък, искра…
Да си Личност сред многото хора,
във която Христос да съзра…

Да си Верен – дори в изнемога.
Да си Истинен – лъч през нощта.
Да си отговор в смут и тревога.
Да си мъдрият глас на баща…

Всичко друго да нямам, препатил,
пак към Бога си вик ще въздам:
Ти ми даде в живота приятел,
както Себе Си взря в Авраам!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)