Не споря с личната си участ
дори от зов да ме лиши.
Каквото и да ми се случи –
отгоре Бог ще го реши.

Едно Амин да ме смирява,
когато, гледайки, съм сляп –
ще има в Святата жарава
за мене къшейче от Хляб.

Една сълза да се търкули
за пътя ми несъвършен –
Любов греха ми ще потули
и в нея ще съм утешен.

Духът човешки не векува,
но има вечна сетнина.
Какво на този свят си струва,
разбирам, плащайки цена.

Зад славата позор наднича.
От лъскавото – суета.
Потъва хорската себичност
във сивото на пепелта.

Едната участ… Тя ми стига!
Орисан нека ме върти.
Дори с решетка и верига…
Или с несбъднати мечти…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)