Ако някога бликна като бистър поток –
нека бъде в душата ти мила.
Всички пръски от думи, всеки жив водоскок
ти у мене да би преоткрила.

Като бъдност желана моя зов пожелай.
Той в скалите ми стръмни извира.
И в съдба те зарича – от начало до край.
Да те ражда… дори да умира.

Всяка жажда за нежност своя смисъл твори.
И слова се отприщват в пролука.
Докосни ме в в мечтите. И наяве дори.
Аз съм изворът, който бълбука.

Ако някога бликна – нека в теб събере
мойта обич водите прелели.
И ще бъде душата ти синьо море
с брегове от далечни предели.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)