Изпя ли най-последната ми песен,
в която аз за теб се претворих?
След всичките ми чувства – непринесен
остана само този ветрен стих.

У теб – като предел да ме възлее.
Вълните с топъл юг да укроти.
И щом попиташ моят зов къде е –
дълбокото слова да прошепти.

Аз искам да ти бъда нескончаем.
Негмуркан, непреплуван. Като блян.
До залез явен. И до изгрев таен.
Но в допира – от тебе преживян.

И в ударите верни на сърцето –
утихнало, безбрежно от мечти,
да помниш, че си винаги морето,
което океана приюти…

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)