Тъй крехко е човешкото доверие.
Невинен цвят, погален от лъчи.
Красив копнеж от слънчева бродерия,
в която нежна искреност личи.

В един живот, родени за обичане,
и зов за споделени светове –
сърцата се доказват след изричане
и трепват, щом дългът ги призове.

С олтарен дъх, готова за причастие,
до своя храм пристъпва вярността.
И в пламъка на лумналото щастие
разлистя мигом алени листа.

Възнесени до Райското преддверие –
душите коленичат в стихослов.
А цветето, наречено доверие,
цъфти и прецъфтява от любов.

Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)