Не искам като нерез да тлъстея
във кочина от мрамор и кристал.
Родих се със съдбата си. И в нея
бих всеки ден повторно изживял.

Със всичките си скърби и провали.
С неволите и грижите накуп.
Дори да имам избор друг… едва ли
ще стане той за шията ми клуп.

Светът не е Олимп за дух и вяра.
И аз не съм божествен Херкулес.
Витаят в него подлост и поквара.
Царуват само смъртните без чест.

Езикът на змията е отровен.
Ковчежникът й – грешният магнит.
И нека в този свят съм по-виновен,
отколкото почитан и честит.

Един тефтер с едно перо си кътам.
Живея с вяра – някъде отвъд.
И стига ми, ако намеря пътьом,
следовници за скръбния си път.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)