Не те открих на този свят, Едем!
Далечен си. Мечта, от поглед скрита.
А би могъл да бъдеш звезден крем,
да ти се радвам дълго, до насита.

Не си медал във земните борби
или тръстика в блатото на скота.
Въздиша те душата, щом скърби,
а няма миг утеха за живота.

Да бих те в стих рисувал – без слова
перото би притихнало над листа.
А няма сътворени сетива
за Вечността ти Свята и пречиста.

Оставам сляп и ням. Но не съвсем…
До дъх и вяра зная, че те има.
Не те открих на този свят, Едем!
Но пак от тебе ме откриха Трима!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)