В една земя, опустошена
от злоба, червеи и тлен,
присви се моята вселена
до Бог, в сърцето ми вселен.

И погледът ми, уж далечен,
навън не иска да кръжи,
където грешникът обречен
погива в своите лъжи.

Поклонът, храмът и олтарът
стоят дълбоко в моя дух.
И няма да ме сплаши звярът,
за него щом оставам глух.

С един Месия на вечеря,
и лъч за новата зора,
не искам друго да намеря,
ни друг живот да избера.

Отдавна Портата е свита
и Пътят – до игла стеснен.
Светът за Правдата не пита,
от тъмни страсти подлуден.

Беснеят слепите водачи,
събрали плътските вълни.
И гарван над душите грачи,
та в ямата да ги плени.

Пръстта към пъкъла привлича.
Ръждясва златото до прах.
Безумният с вериги тича
да върши тайния си грях.

Заветът плаче и въздиша.
Небето мрачно се гневи.
А клетникът си търси ниша,
та светъл лъч да улови.

В една земя, опустошена,
от злоба, червеи и тлен,
да свие своята вселена
до Бог, в сърцето му вселен…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)