(призив от Вярата Господна)

Покори висотата ми, колкото зов те копнее,
и не вярвай лъжите, че нямаш за полет криле.
Всеки ражда се птица. Но рядко си спомня къде е,
вкоренен в страховете на някое кално поле.

Да пълзи и да рови – това е съдбата на роба.
И пръстта си загребал – да търси за смисъла път.
От невръстната люлка – до тъмния ужас на гроба.
От плача първороден – до края на болната плът.

Не задържай в кафез тази птица, към мен нелетяла.
Намери ме, надмогнала болки, съмнения, страх.
Щом въздъхнеш в сърцето си моята облачност бяла,
полети… Аз съм близо! На двадесет века размах!

Покори висотата ми! Слънчева – мене обичай,
като стълба на Яков и хвърлен над бездната мост.
Полети, моя птицо! В зова си на ангел приличай,
че небе се кръстосва, защото напомня Христос…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)