Светът като мъгла ще избледнее.
Внезапно. В миг на склопени очи.
И пътникът не питал би къде е –
след залеза, с последните лъчи.

Защото следва пътят след предела,
наричан кратко приживе – Отвъд.
Не е белязан в знак или табела.
Не го познават жаждата, гладът…

За него всички някак си са чули.
Оттук, оттам… Прошепнат като слух.
Но винаги оставал е забулен
в копнежите на търсещия дух.

Какво ли този пътник ще споходи
оттатък, при нетленния му ход?
Дали ще са познатите несгоди
на вече отлетелия живот?

Или ще е предвидена рокада
с възмездие – възторг или печал?
Една докрай заслужена награда
на всеки, който вече е живял…

Дали е страх? Или копнеж? Какво е?
Дали е Рай? Или обречен ад?
Пресича ли се ужасът с покоя,
тъй както кръг напомня кръговрат?

Светът като мъгла ще избледнее,
а пътят би могъл да бъде Мост –
щом приживе попиташ сам къде е
единствено Спасителя Христос.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)