Не искам в скръб да се терзая
защо светът е подивял.
Сърцето ми бленува Рая
и горния от Бога дял.

В мира на химни извисени
да гледам ангели с крила
и чистите души, спасени
от всички земни теглила.

Чрезмерно тежка е цената
за този най-прекрасен миг.
От сблъсъка със тъмнината
в човека тлее мъченик.

Трънлива – всяка съпротива
венец му сплита… Да кърви…
Горчиви чаши да изпива,
когато след Христос върви.

И краят – все да се отлага.
И пътят – все да е с беди.
А остра болката да стяга
изнемощелите гърди.

Навярно Господ ме прочита
от Своя Свят Небесен свод,
и иска мене да опита
във Собствения Си Живот.

И чак когато всеки атом
у мен с Духа Си покори,
просторът чист и необятен
със радост Той да ми дари.

Душата си не ще терзая
във свят на диви зверове.
Все някога ще видя края,
когато лъч ме призове.

И литнал в бъдното, оттатък,
това ще проумея сам:
Един живот е твърде кратък
дължимото на Бог да дам…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)