Все някога – когато в пропаст черна
се срути този свят на Сатана –
ще дойде край на мъката безмерна
и болката, наричана злина.

Едва тогава – омиротворена
земята за Живот ще процъфти.
От Господ Бог – на люде подарена,
в които Той пребъдва и блести.

И свят, неизживян и несънуван,
от светла радост ще се сътвори,
защото в него Правда ще царува
и Огън Любовта ще разгори.

До тази Вечност мъничко остава.
Една въздишка Вяра в труден път.
И Смисълът, че Бог ни освещава,
когато чужди вижда ни светът…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)