Лъжата вече е царица,
която честните гнети,
и хули светлия им прицел
пред тъмни хлопнати врати.

Епоха, от измами черна,
злотворни властници реди,
с една илюзия безверна,
че те са нейните звезди.

И всякога възторг и слава
събира мерзката им власт,
а едри снопове от плява
ги величаят до захлас.

Горко ви, идоли от глина,
покрити с люспи на змия,
когато смачка ви във лина
Гневът на Вечен Съдия!

Дали ще ви спаси лъжата,
тъй властна в земния ви рай,
и тя да ви е адвокатът,
за вас пледирала докрай?

И кой оттатък ще ликува,
от корист – тлъст и наедрял,
та още дълго да векува
на своя зъл пиедестал?

Издъхне ли – за миг отива
в дълбокия и огнен ад,
където ужасът прелива
и няма връщане назад.

Пръстта не ражда смисъл вечен,
но тъпче гърлото на змей,
а властник зъл и безчовечен
приключва с образ на злодей.

И в тази дяволска съблазън
поука честните теши,
че ходейки пред Бог с боязън,
човек не ще Му съгреши.

И даже с мъката да крета
в живота дълъг или къс –
не е присъдата проклета
за клетник, носил своя кръст…

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин