Умори ли се, братко, да си винаги вреден?
Да не случваш на сладко, и да бъдеш последен?
Да те гледат накриво, сякаш ти си виновен?
Като муле дръгливо да се скиташ отровен…

Умори ли те тази орисия всевластна –
да те гонят с омрази, че си болест опасна?
Да извръщат очите, а зад теб да шушукат,
че всред злото на дните ти един си боклукът?

Умори ли се вече все да бъдеш мишена?
Забранен и отречен, и с пътека сгрешена?
Да си острият камък, който всички препъва,
и с последния пламък в самотата потъва?

И Христос на земята беше в тази умора –
със венец на главата от трънливите хора.
Поруган и бичуван, заклеймен и осъден,
от предател целуван, и от Свои пропъден…

Уморен ли си, братко? Още малко остана…
А във времето кратко Господ сам ти е рана.
Той съдбите привлича, и кърви на Голгота…
А така да обича – може само Животът…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)