Дано във думите ми прости
божествен лъч се отрази –
човек остане ли без кости,
като змия ще запълзи.

По пътя си ще криволичи
напред-назад, насам-натам,
и всяка пръст ще заобича,
понеже в нея вижда храм.

А няма нищо по-проклето
от зъл и гнусен змийски род
да властва дълго под небето,
лъжата сложил за хомот.

Че той ще съблазни и други
без вяра, чест и идеал,
да станат същите влечуги
на същия безбожен хал…

Така се раждат на земята
от много стари времена
или потомство на змията,
или на първата жена…

И сто пъти по сто години
на този свят да съм живял,
против ужасните гадини
аз Меча Божий бих въртял.

Да чуят думите ми прости
дори пленените души:
Пазете всичките си кости,
и нека зло не ги строши.

Че Бог с Десницата Си Свята
от дявола не се бои,
и Път ни даде в Светлината,
та всяка съвест да стои.

И всеки Него да прослави,
тъй както слави Го Христос!
Бъдете в Любовта Му здрави!
В Духа спасени! Кост до кост!

(Птицата в теб)
Ясен Ведрин