Когато загорчи пелинът
и скръб в сърцето ти боли,
а пътят, още неизминат,
до тънък процеп се смали –

спомни си Виа Долороса
и Господ с дървения кръст
как твоята душа износва,
подложен на безумна мъст.

Дали със силен вик към Бога
ще искаш Той да се смили
и всичката ти изнемога
за Своя Син да отдели?

А после да ти стане леко,
като на пухкаво перце…
Такъв ли е зовът, човеко,
на страдащото ти сърце?

Не си ли във Завета камък,
готов довека да тежи,
щом пътят, който води в Храма,
перце не ще да удържи?

Когато злите те проклинат,
и виждат в примера ти съд,
започва да горчи пелинът
и става тесен твоят път.

А Бог в сърцето ти съглежда
порасналия с вяра Син,
готов с пресвятата надежда
до Кръст да прокърви… Амин!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)