Колко тъжно залязва светът
и в прогреса си тъмен загнива.
Не остана към бъдното път,
без скръбта на печал да избива.

Непрестанната алчност ръмжи,
покосена от люта прокоба.
А с измами и гнусни лъжи
грешен род изкопава си гроба.

Крехка тленност в хазартен залог,
а тестето – с човешки неволи.
Капиталът е земният бог
и тварта все пред него се моли.

Търси своя велик абсолют –
да царува на хълм вековечен
и да спре генетичния смут,
от Адамово време обречен.

Богове, сътворени от кал,
но готови за участ нетленна…
Властелин, император и крал
с апетити за частна вселена.

А земята под тях – като пещ
с дим и пепел греха им въздига.
И разтърсва се адът горещ,
че от грешници – място не стига.

Колко тъжно залязва светът,
като древна прочетена драма…
Злите днес се приготвят за Съд,
но издъхнат ли – горе ги няма.

И оттатък за тях не тъжи
нито ангел, ни праведник верен,
щом веригата страшно тежи
в онзи мрак, от катрана по-черен…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)