Моя скромна и вехта торбичко,
пълна с толкова чист благослов!
Как до днес ти ми стигна за всичко
под Небесния светъл покров?

В теб събирах любови горещи,
братски думи във жертвени дни.
А неволята с острите клещи
се отдръпваше някак встрани.

Изтъкана от огнена вяра,
ти, торбичко, ми беше Завет.
Дар дарявах. И пълнех те с дара
на следовника щедър и клет.

С двете лепти от бедна вдовица
или с принос към Мелхиседек –
ти ми стана сияйна звездица
в този страшен и пагубен век.

Да те нося на своето рамо,
а солта вътре в теб да тежи…
Колко жертви, родени от пламък,
на Христос всеки верен дължи?

Още няколко стъпки до края
и на своя Отец ще те дам,
без да мога дори да узная
как те носеше пръв Авраам.

Но ми стига, че чиста и свята,
ти, торбичко, остана за мен.
И във всичките дни на земята
аз дарявах… И сам бях дарен!

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)