Навърших петдесет и осем.
Години – бързи като сън.
И знам на този свят защо съм
тръба със буреносен звън.

На този ден гърми небето
и дъжд сред мълнии вали.
А иска ми се в мен момчето
с любов скръбта да отболи.

Наздраве – да си кажа вече
с преляла чаша от мечти,
че в пътя, стигнало далече,
задъхано сърце тупти…

Навярно малко му остана
в живота, вече изживян –
една разцъфнала поляна
със Яков, Петър и Йоан.

Един жадуван връх на Слава
и дреха в слънчеви лъчи…
Пред него, казвам си, наздраве,
със недоспивали очи.

За да намеря сетнината
на целия си бурен път –
с Христос високо в планината,
и там, над облака, отвъд…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)