Избрах си вяра в светъл лъв.
И нека тъмният рикае.
Спасен под праведната Кръв –
това е Смисълът… Това е!

Във свят, от зло освирепял,
не искам блатото на скота,
но Бог да ми отсъди дял,
платен на Кръста на Голгота.

Не вярвам в земните лъжи
за постове и политики,
че всички злият ги държи
като изсъхнали тръстики.

Напусто в клетвени слова
рисуват розови миражи.
„Човекът е като трева…“ –
едва ли някой ще им каже.

Във всеки век и всеки род
трагедия една и съща –
души, родени под хомот,
които мракът в зло обгръща.

Един и същи сив калъп
на мисъл, нужда и тревога –
обръща скотът своя гръб
да би останал скрит за Бога.

Към ада да се втурне пръв,
без даже в миг да се покае,
и в челюсти на тъмен лъв
оттатък чак да възридае.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)