Съдбата е безмилостно жестока
и в нейните превратности боли,
когато съвестта напомня стока
и злият мрак във нея се всели.

Богатството е винаги до време
и с него се добива земна власт.
Но идва миг и то да се отнеме
от грешните във сетния им час.

Съкровищата всеки си събира,
където дух измамен го влече,
а после остарява и умира,
без зов към Бог дори да изрече.

И тази участ, уж несправедлива,
с дълбока правда бедните теши,
защото е доволно разтеглива
съдбата пред безчестните души.

Живеят с дълголетия, лишени
от всичките злини и теглила,
а после се превръщат на мишени
с вериги на изострена скала.

Да помнят, че висока е цената,
за звяра, що в сърцата им расте.
Безмилостно жестока е съдбата,
но всъщност… По-жестоките са те!

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)