История ще ви разлистя
за зле приключила борба.
Един бунтар със съвест чиста
препънал своята съдба.

Обичал често да приказва
с приятелите в диалог,
че мъчи чувствата му язва –
управник мръсен и жесток.

Но приказките му дочули
погрешни хора с подъл нрав.
И скоро с доноси и хули
му спретнали шпионски гаф.

Изплакал си човекът стона.
Изрекъл борбени слова.
Но бил на запис микрофонът,
а той не знаел за това.

Подгонил го със ярост тежка
ужасният му властелин.
И в миг съдбата му човешка
покрила се с горчив пелин.

Попаднал бързо във затвора
в графа „борец против режим“,
и с другите злочести хора
в сърцето бил неутешим.

Другар си имал по килия –
съсухрен клетник белобрад.
Но в личната му орисия
му станал той баща и брат.

И миг преди да отпътува
при благия Небесен Бог,
решил, ей тъй, да помъдрува
в един последен Свят урок.

„Послушай думите ми, сине,
преди да склопя аз очи.
Затворът тука ще премине
и памет ще го заличи.

Човек коварен те записа
и подло те оклевети.
Аз знам, че днес това те втриса
и твоето сърце гнети.

Но запис друг да бъде нека
пред тебе явен и открит.
Че Господ съвест у човека
поставя с прицел страховит.

Записва тя дела и думи.
Записва скришни грехове.
Невидим съдник е върху ни,
когато Бог я призове.

И грешникът във ада вие,
щом приживе не е успял,
от съвестта си да изтрие
най-дяволския капитал.

Падни на колене в молитва
греха ти Господ да прости.
Че идва миг – душата литва.
Да падне, или да блести…

От мене, клетникът с верига,
към теб пристига благослов,
че капка Кръв сега ти стига
за мир под Божия покров…“

Издъхнал старецът, приведен,
над своя скръбен син и брат.
Но с неговия зов последен,
в затвора слязла Благодат.

И в онзи светъл миг човекът
усетил Свята свобода,
с една невидима пътека
към светла утринна Звезда.

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)