Видях красиви небеса.
Видях води, кристално сини.
Видях невинната роса
в отрупани от плод градини.

Видях високите звезди.
Видях отлитащото време.
Видях дълбоките бразди,
в които се засява семе.

Видях премъдър светлопис.
Видях и древност несломена.
Видях в невидимата вис
копнеж от цялата Вселена.

Видях с пробудени очи
предела чуден на земята,
и няма как да премълчи
духът ми Истината Свята.

Онази Правда, че до днес
сърцата ни остават слепи,
дори да ни спохожда Вест
на Бога в пламналите шепи.

Той Себе Си ни подари!
Дано това човекът види!
Животът – нов ще се твори,
а старият ще си отиде…

И свят с безбройни чудеса
със Него в космоса ще плува!
Не мога да го понеса,
но всичко вярата си струва…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)